Предателството „Тристан“

И тя тресна вратата.

Лана беше не само уплашена, тя беше ужасена. Отново го отблъсна, точно като предната вечер, но защо? Това не беше импулсивна реакция на влюбения, който се чувства отритнат. Не, имаше нещо по-дълбоко. Не можеше да е само страхът от контактуване с чужденец. Това не обясняваше защо тя го отпрати, след като прислужницата се увери, че е сам. Дори само от любопитство щеше да го пусне, да попита какво иска, защо е в Москва, защо толкова настоява да я види. Той познаваше Лана. Тя беше любопитна жена, непрестанно го разпитваше за живота в Америка или за пътуванията му по света. Беше като дете в това отношение, въпросите й никога не свършваха. Не, при условие, че можеше да разбере защо Меткалф е дошъл, защо иска да я види, тя не би устояла на изкушението. Освен това се бе убедил, че на нея лесно й минаваше ядът. Нямаше логика в това, че продължаваше да го отпъжда, и той не можеше да се начуди защо.

Припомни си намръщеното и сбръчкано лице на прислужницата. Защо имаха прислужница, след като нито Лана, нито баща й се нуждаеха от нея? Домакинството им се състоеше само от двама души и винаги Лана готвеше на своя овдовял баща.

Дали бабушката беше истинска прислужница? Или нещо като пазач, наблюдател, прислужница, прикачена към нея? Дали старата жена не беше изпратена в къщата на Лана да я следи, да я надзирава?

Но в това нямаше логика. Лана не бе някаква важна личност. Беше балерина, нищо повече. Все имаше някакво просто, правдоподобно, логично обяснение за присъствието на тази прислужница: бабушката не беше нищо повече от перчене от страна на една толкова видна артистка от национален мащаб. Сигурно беше това. Ами отказът на Лана да се види с него? Сега през 1940 година бе доста по-различно в сравнение с началото на 30-те години. Съветското общество тъкмо се бе измъкнало от периода на големите чистки. Страхът и параноята бяха повсеместни. Ами ако аферата на Меткалф беше известна на властите и те я бяха предупредили да не установява контакт с него? Вероятно това бе причината.

Надяваше се да е така. Защото едно друго обяснение бе започнало да се промъква в главата на Меткалф, една зловеща теория, за която не му се щеше дори да мисли. Беше ли възможно съветските власти да са наясно защо е пристигнал, да знаеха за секретната му мисия? Ако случаят бе такъв, съвсем логично беше Лана да е предупредена да не се вижда с него. А ако беше вярно…

Не му се мислеше за това. Ако случаят бе такъв, щяха да го арестуват още при пристигането му в Москва. Не, не беше възможно.

Слезе по стълбите, погледна през тясното прозорче на стълбището и забеляза нещо, от което се смрази. В задния двор на жилищната сграда стоеше някакъв мъж и пушеше цигара. Стори му се познат. Имаше типично руско лице: високи скули и изваяни черти, с характерното сибирско излъчване в погледа, но с жестоко, безмилостно изражение. Косата му бе гъста и сламеноруса, очите — бледи. Къде беше виждал този мъж? Изведнъж си спомни, че забеляза мъжа пред хотел „Метропол“ да разговаря с друг мъж. Двамата бяха така увлечени в разговора си, че Меткалф ги погледна съвсем бегло. Той имаше навика да хвърля бърз поглед към лицата на хората и да ги съхранява някъде дълбоко в паметта си. Често го правеше. Нито един от мъжете не му обърна внимание и той не се постара да ги огледа по-подробно. Но беше сигурен, че е същият мъж. Как така? Меткалф се увери, че не са го проследили до тук. Беше се изплъзнал на двамата грубияни от НКВД от фоайето в хотела. Веднага след като скочи от трамвая, провери внимателно кой слезе заедно с него, видя, че всеки тръгна по пътя си. Никой не се мотаеше в околността, беше напълно убеден в това!

Но беше също толкова убеден, че русият мъж с безмилостното лице е същият, когото мярна пред „Метропол“.

А това означаваше, че мъжът не го бе следвал по петите до тук. Наистина бе тревожно. Спомни си стария лозунг, който Корки обичаше да повтаря често: „Единственото по-лошо нещо от това да те следят е да не те следят — защото знаят къде отиваш“.

Русият мъж беше дошъл от „Метропол“ до тук отделно, сякаш е знаел къде отива Меткалф. Откъде? Меткалф не бе споделил с Роджър къде отива, така че няма как да са го подслушали във фоайето.

Явно русият мъж и неговите началници знаеха за връзката му с Лана. За разлика от долнопробните надзиратели от фоайето този агент явно действаше по инструкции от добре информиран източник, който имаше достъп до досието на Меткалф. Това означаваше, че агентът не беше от обикновените оперативни работници, той беше от друга категория, по-опасна категория.

Меткалф остана на стълбищната площадка, наблюдавайки русия мъж от място, където той нямаше да го забележи. Мислеше трескаво. Агентът не го бе видял да влиза в сградата, беше сигурен. Бяха го изпратили да наблюдава, тъй като знаеше как изглежда Меткалф и как е облечен. Затова висеше пред хотела, да огледа крадешком Меткалф и да запомни как изглежда.

Не ме е видял да влизам — осъзна Меткалф. — Той не знае, че се опитах да се видя с Лана.