Предателството „Тристан“

— Вече не. Но години наред, след като той зае поста, гледаше на Москва през розови очила — няма две мнения по въпроса. Едно от първите неща в програмата му беше да направи онова, което президентите преди него отказаха, след като болшевиките свалиха царя — да признае официално съветското правителство. И го направи веднага. А главният му съветник, най-довереното му лице, Хари Хопкинс непрекъснато хока нас, т.нар. специалисти по Русия във външнополитическите среди, че сме прекалено твърди по отношение на добрия стар чичо Джо Сталин. Абе, момчета, наистина ли не можете да забележите положителните страни на тия хора? Непрекъснато ни повтаря това. Погледни, за Бога, само последния посланик, който Рузвелт изпрати тук!

Меткалф кимна. Последният посланик се бе прочул с това, че ласкаеше Сталин и дори го оправдаваше за кървавите чистки.

— Какво искаш да ми кажеш? Че някои от тукашните ти колеги са меки към руснаците, малко нещо розови? Или че има шпиони, внедрени тук от Кремъл!

Хилиард го погледна неловко. Той прокара нервно пухкавата си ръка през оплешивяващото си теме с русоляв мъх като на бебе.

— Има разлика между шпиони и агент, който работи в полза на някого. Имам предвид хора, които вярват в двойното счетоводство, които си мислят, че могат да работят за нас, като едновременно правят услуги на приятелите си от Червения площад — предоставят им информация, ходатайстват за тях, дори се опитват да влияят отвътре върху формирането на американската външна политика, да стане тя, как да се изразя, по-хрисима към Москва.

— Както искаш ги наречи — каза Меткалф, — но аз ги наричам предатели.

Хилиард вдигна рамене отегчено.

— Ще ми се да беше толкова просто. Хора като тези са склонни да се ръководят от действията на онези по върховете. След като Хари Хопкинс и Държавният департамент се стремят да изградят силни съветско-американски отношения като противовес срещу нацистите — каквито те бяха преди Сталин да подаде ръка на Хитлер преди два месеца, — за тях е напълно оправдано да сътрудничат на приятелите си от НКВД или Кремъл, нали така? В крайна сметка те работят за каузата. За това са наети. Най-опасни са предателите, които действат, ръководени от любов — те винаги смятат себе си за истинските патриоти.

Хилиард се вторачи в него с пронизващ поглед.

„Какво, по дяволите, се опитваше да каже? — питаше се Меткалф“.

— Ти ми разказваш за посолство на Съединените щати, където не можеш да имаш доверие в собствените си колеги! Където не се знае кой работи за Сталин!

— Както ти казах, това е само една от групичките тук. Само един от елементите. Рузвелт започна да признава отскоро, че чичо Джо Сталин може и да не е толкова добро момче. Започна да осъзнава някои неприятни истини за болшевиките. — Той снижи гласа си. — Виж само какъв чвор изпрати за посланик. Надут донор на предизборната му кампания, мазен нюйоркски адвокат, който не знае нищо за Русия, мрази я повече от всички останали. Презира Съветите, без да знае нищо за тях. Няма нищо по-лошо от фанатизъм, основаващ се на невежество. Той също си има своите клакьори, тълпата, която мрази Русия, типовете, които са така уплашени от вируса на болшевизма, че са готови на всичко, за да саботират отношенията ни с Кремъл. Готови да помогнат на Берлин дори. Гледат на нацистите като на единствената надежда да спрат разпространението на комунизма по света.

— Ти наистина ли искаш да кажеш, че има хора, които работят в полза на Хитлер?

— По същата система на двойно счетоводство, да. Или по-лошо. Проблемът е, че човек така и не е наясно с нещата. Тук е наистина дяволско гнездо на пепелянки…

— Разбрах.

— Но не за това си тук. Ако съм разбрал правилно шиф-рограмите, очакваш от мен конкретни разузнавателни сведения. Искаш да разбереш какво знаем за съюза между нацистите и Съветите, дали е истински. Или някакъв вид тактика и от двете страни.

— Отчасти за това съм тук.

— И това е голямото неизвестно. Загадката на Сфинкса. Нещото, от което всички се вълнуваме. А ти защо се интересуваш ми е много любопитно?

— Налага се да спрем до тук.

— Херметизация — каза Хилиард, кимайки. — Сегментация. Добре, позволи ми да ти кажа нещо. От година и половина непрекъснато пращам телеграми във Вашингтон и ги предупреждавам, че Сталин възнамерява да подпише пакт за ненападение с Хитлер и знаеш ли какъв бе отговорът им всеки път? Пълно недоверие. Отричане. „Абсурд, подобно нещо не може да се случи никога“ — настояваха идиотите. Марксисткото правителство не би сключило сделка с идеологически враг. Вашингтон така и не може да схване простичкия факт, че единствената грижа на Сталин е да съхрани съветската система. Идеологията няма нищо общо. Това е самосъхранение.

— Знаел си, че ще сключат сделка?

— Имах източници.

— В Кремъл?

Хилиард поклати глава и се усмихна загадъчно.