Предателството „Тристан“

— А — каза Хилиард, разбирайки въпроса. — Има наистина хора в германското посолство тук, на които, как да се изразя, не им пука за нацистите. Предани германски патриоти, които обичат Германия, но мразят нацистите, които биха направили всичко, за да свалят Хитлер. Членове на нелегално антинацистко движение. Но Фон Шюслер? Едва ли. Той си пада по охолния живот. Не мисля, че изповядва някаква идеология. Ще направи каквото му кажат. Доколкото мога да преценя — а аз съм се срещал с човека само няколко пъти, — той страда от самозаблудата, че е наследник на велики пруски благородници. Жадува за слава. Но не е смел. Слаб, суетен мъж. Фон Шюслер прави каквото му наредят. Единствено иска да се усамоти в замъка си със своите ордени. И пише мемоари, както чувам. Боже.

— Ясно — каза Меткалф.

Той вярваше в преценката на Хилиард.

Слаб, суетен мъж. Не е герой, който би проявил смелостта да се включи в антинацистко нелегално движение. Следователно не беше от хората, които биха станали предатели. Разбира се, това бе преценката само на един човек, но ако Хилиард се окажеше прав, Фон Шюслер не беше подходящият човек за задачата на Корки. Не е смел. Това не отговаряше на портрета на един двоен агент. И въпреки това Корки го изпрати да прецени дали германецът става за вербуване. Как беше възможно Корки да се е подвел? Той имаше източник в Москва, Амос Хилиард, който можеше да го предупреди да не си прави труда.

Меткалф беше озадачен.

— Виж, не знам какви са ти намеренията, но ако искаш да се срещнеш с този човек, мога да те уведомя, че двамата с неговата руска балерина ще са на дачата довечера.

„Неговата руска балерина — повтори Меткалф наум. — Лана“.

— Това е центърът на социалния живот на дипломатическата общност. Въобще тук, в долината на щастието, е един безкраен празник.

— Ще бъда там — каза Меткалф и се изправи, същото направи и Хилиард.

Дипломатът излезе иззад бюрото и Меткалф му подаде ръка. Той се изненада, когато дребният мъж вместо да му стисне ръката, го прегърна с мечешка прегръдка. После разбра защо, когато Хилиард прошепна в ухото му:

— Пази си гърба, чуваш ли? Направи на себе си и на мен една услуга, Меткалф. Никога вече не идвай тук.

15

Меткалф взе ключа от хотелската си стая от възрастната жена, дежурния, която седеше до бюрото на неговия етаж и наблюдаваше кой влиза и кой излиза. В „Метропол“, като във всеки съветски хотел, гостите оставяха и получаваха ключовете си от дежурная, която в повечето случаи беше възрастна жена като настоящата и седеше там по всяко време на деня, а нощно време дремеше с глава върху бюрото. Предполагаше се, че тази архаична система е предназначена да накара гостите да се чувстват в безопасност, да е сигурно, че ключовете се дават на когото трябва, но истинската причина бе, разбира се, гостите да бъдат държани под око от съображения за сигурност. Всичко в Москва се правеше заради сигурността — сигурността на държавата.

Първата му мисъл, когато отключи вратата, беше, че камериерката още не бе идвала да почисти и да разтреби стаята. Което бе странно, като се имаше предвид късният следобед. След като очите му привикнаха с мрака, разбра нещо, което го жегна като удар в слънчевия сплит — стаята му бе претърсвана. Теоретично, това не трябваше да го изненадва, тъй като руснаците обикновено претърсваха стаите на чуждестранните посетители. Но в конкретния случай беше направено грубо, очевидно, показно, за да може той да разбере.

Цялата стая бе обърната надолу с главата. Куфарът, който заключи, преди да излезе тази сутрин, зееше отворен, ключалката беше счупена, съдържанието, старателно сгънато в Париж, разпиляно по леглото и по пода. Беше пълен хаос, безумие.

Двата костюма, които закачи внимателно в дрешника, не само се въргаляха на пода, но и бяха раздрани, сякаш някой беше търсил скрити джобове. Кожените колани, както и подметките на обувките му бяха разрязани. Дори подплатата на куфарите му беше разпрана. Въобще не си бяха направили труда да прикрият тършуването, направено с агресивност, която го порази.

Той влезе в стаята, вдигна кожения куфар „Хермес“ и провери месинговите ключалки. В някои от тях бяха скрити части за миниатюрния радиопредавател, който можеше да бъде сглобен в случай на нужда. Повечето като че ли си бяха на мястото си, доколкото успя да установи, включително кристалът, най-важният компонент на предавателя, без който той не можеше да оперира. За късмет не бяха открили частите, бяха умело скрити. Разбира се, тук се намираха само миниатюрните компоненти на предавателя, останалата част от апарата бе скрита от Роджър някъде из боровите гори край Москва, недалеч от дачата на американското посолство.

После се сети за опакования пистолет „Уебли“, който скри внимателно в рамката на леглото. Наведе се и установи, че мястото, което бе отковал, за да мушне пистолета, и после заковал, беше разцепено. Оръжието го нямаше.