Предателството „Тристан“

— Чуй ме. Моля те, изслушай ме! — Тя хвана ръката му и я стисна силно между дланите си. — Чувал си за прочутия червеноармейски генерал Михаил Николаевич Тухачевски, великия герой на революцията, нали?

— Чувал съм името му, да.

— Той отбраняваше Москва през 1918 г., превзе Сибир през 1920. Велик, предан военачалник. Оглавяваше Генералния щаб на Съветската армия. Беше стар приятел на баща ми. Няколко пъти сме се събирали на вечеря заедно със семейството му. Баща ми го боготвореше. Имаше снимка, на която са двамата с Тухачевски, която държеше на видно място върху пианото.

Тя замълча за миг, пое дълбоко дъх.

— Една нощ през май — преди три години, през 1937 — спях, когато чух звънеца на входната врата. Помислих си, че е някой негодник, хулиган или пияница, така че се обърнах и покрих главата си с възглавницата. Но звъненето продължи. Погледнах си часовника. Беше полунощ. Накрая звънецът спря и аз отново заспах. Имах важно представление на следващата вечер — играех в „Спящата красавица“. Трябва да бе минал час, когато отново се събудих. Този път от викове. Гласът на баща ми. Станах от леглото и се заслушах. Гласовете идваха откъм кабинета на баща ми. Той спореше с някого. Отидох до кабинета, но спрях пред вратата. Баща ми беше вътре по халат и разговаряше оживено с Тухачевски. Първата ми мисъл беше, че маршал Тухачевски се кара за нещо с баща ми и ужасно се ядосах. Стоях там и подслушвах. Но скоро разбрах, че не се карат въобще. Баща ми беше гневен, толкова гневен никога не го бях виждала, но не на своя приятел Михаил Николаевич. Беше бесен заради Сталин. Самият Тухачевски не се гневеше, гласът му бе някак тъжен, покорен, почти траурен.

Погледнах през ъгълчето на вратата и останах поразена, когато видях, че косата на Тухачевски беше побеляла. Само две седмици по-рано си беше черна. Явно му се беше случило нещо ужасно. Отдръпнах се внимателно, за да не ме видят. Знаех, че ако разберат, че съм там, че ги чувам, щяха да спрат да говорят. А усещах, че каквото и да обсъждаха, беше сериозно, опасно и баща ми никога нямаше да сподели с мен. Той, както знаеш, винаги се опитва да ме предпазва.

— Не защото не те уважава, мила. А защото те обича.

— Да. Разбрах това, макар че дълги години се ядосвах, че се държи с мен като с малко дете. Заслушах се в Тухачевски, който разказваше на баща ми, че Сталин и неговият НКВД са разкрили голям заговор в армията. Сподели, че от НКВД го следят по лична заповед на Сталин. Според слуховете Сталин имал солидни доказателства, според които част от висшите военни готвели тайна конспирация, заговор, в сътрудничество с германското висше командване да извършат държавен преврат и да свалят Сталин. И че сред заговорниците е и самият Тухачевски.

— Това е лудост.

— Дали е така? Не знам истината. Знам, че когато татко и той си говореха приятелски, и двамата бяха съгласни, че Сталин е опасен човек. — Тя снижи гласа си и започна да шепти. — Баща ми ненавижда Сталин. Знам това. Той не позволява името му да се споменава у дома. Но публично хвали генералния секретар като останалите. Въздига го до небесата, когато някой друг го слуша. Не е глупав. Но го мрази. А също и Тухачевски.

— И какви са били „солидните доказателства“, с които е разполагал Сталин? Това въобще беше ли разкрито?

— Никога публично. Но хората говореха. Твърди се, че някакви документи, получени в Прага от чехите, били представени на НКВД. Сред тях имало писма на въпросните съветски офицери, писани до германците, искали тяхната подкрепа за свалянето на Сталин. Подписи, печати, всичко било проверено. Едно от писмата било подписано лично от Тухачевски.

— Той е писал такова писмо?

— Разбира се, той отричаше, но казваше, че това е без значение и че при всички случаи ще го арестуват заедно с другите.

— Той е предупреждавал баща ти?

— Това вероятно е било една от причините за идването му у дома. Баща ми го посъветва да пише на Сталин, за да изчисти недоразумението. Тухачевски каза, че вече го е направил, но не е получил отговор. Той настояваше, че дните му са преброени и се страхуваше не само за собствения си живот, но и за живота на семейството си. Беше отчаян.

На следващата сутрин попитах баща си кой е идвал през нощта. Той естествено отказа да ме информира. Каза ми, че това не ме засяга. Но аз забелязах, че беше махнал снимката, на която бяха заедно с Тухачевски. След няколко дни Тухачевски и още седмина висши офицери бяха арестувани. Съдиха ги тайно. Процесът им продължи само три часа. Признаха ги за виновни в шпионаж и измяна срещу отечеството.

Ръцете й се впиха в неговата толкова силно, че чак го заболя. Но Меткалф само кимна и продължи да слуша.