Предсказанията на Нострадамус

1 Лилиту (също Лилит) - женски

божествен митологичен образ от

месопотамския

пантеон.

Тя

е

покровителка на бурите, асоциира се с

вятъра и се смята за носител на болести

и смърт. Фигурата на Лилит се появява

за първи път като богиня на ветровете и

бурите под името Лилиту в Шумер,

около 3000 г. пр. Хр. Много учени

считат, че „Лилит“ е вариация на Лилиту,

появила се около 700 г. пр. Хр. Лилит е

нощен демон в еврейската традиция,

спомената е като крещяща сова във

варианта на Библията на крал Джеймс. В

апокрифните текстове се споменава

като първата жена на Адам.

[←66]

1 По дяволите.

[←67]

1 Игра на думи между „омъжени“

(фр.) и мн. ч. на името Мария.

[←68]

2 Опидум (от лат. - oppidum; мн.

ч.: oppida) - временен град-крепост

или обградено с ров и земен вал

селище.

Понятието

идва

от

произведението De Bello Gallico на Гай

Юлий Цезар. Opida са разпространени

из цяла Западна и Средна Европа.

[←69]

3 Ра - богът на слънцето според

египтяните.

[←70]

1 Ритуали в индивидуалния живот

на човека, чрез които той се приобщава

към вярата и религиозната общност.

Преходите от жизнения цикъл са

антропологични константи, които са

познати на всички хора и общества и в

много култури са се развили ритуали на

прехода.

Те

придават

символично

значение на пространството между една

жизнена фаза и друга, на разделянето

със старото и на подготовка за новото.

[←71]

2 В християнската митология

Свещеният Граал е чиния, купа, чаша

или друг съд, от който пиел Исус

Христос по време на Тайната вечеря.

Друга версия е, че Йосиф от Ариматея

е събрал последните капки кръв, когато

го погребвал, и отнесъл Граала във

Великобритания, където бил пазен.

Твърди се, че той има силата да лекува

всякакви

наранявания.

Темата

за

търсенето на митичния предмет е

включена

в

християнизираните

Артурови митове, появявайки се първо

в трудове на Кретиен дьо Троа.

[←72]

1

Град

в

Южна

Франция,

разположен в региона Юг-Пиренеи,

департамент Авейрон. Известен е със

своя виадукт.

[←73]

1 Съвременната правна система на

Франция в своите основни черти се е

формирала в периода на Френската

революция (1789-1794) и особено по

време на управлението на Наполеон

(1799-1814). Най-важни източници на

правото от това време са Декларацията

за правата на човека и гражданина

(1789) и 5 кодекса - Граждански кодекс

(1804), Граждански процесуален кодекс

(1806), Търговски кодекс (1807),

Наказателно-процесуален

кодекс

(1808) и Наказателен кодекс (1810).

Френският граждански кодекс от 1804

г., известен като Наполеоновия кодекс,

има централно място в системата на

френските кодекси. Състои от уводна

част и от 3 книги. В книга трета - „За

различните способи за придобиване на

собственост“, която е най-голяма по

обем,

се

съдържат

нормите,

регулиращи наследяването, дарението,

покупко-продажбата,

наема,

заема,

поръчителството, поръчката, залога и

пр., както и правилата за изчисляване на

придобивната и на исковата давност.

[←74]

1 Гардианите са камаргските

„каубои“,

които

пасат

черните

камаргски

бикове,

използвани

в

борбите

в

Южна

Франция.

Традиционният транспорт на гардианите

са конете от древната порода Камарг,

които се срещат в едноименната

област. Векове наред, а може би дори

хилядолетия, тези малки коне живели

диви

в

пустите

околности

на

дъждовната делта на река Рона,

камаргските блата, като по този начин

развили своята издръжливост, якост и

пъргавина, с които са известни днес.

Конете порода Камарг се раждат черни

или тъмнокафяви на цвят, но до

достигане на зрелост козината им

изсветлява до светлосива или бяла.

[←75]

1 Метиси се наричат потомците на

смесени бракове между европейци и

американски индианци. Срещат се в

бившите европейски колонии в Северна

и Южна Америка. Думата е с френски

произход

и

се

използва

във

франкофонски държави в други краища

на света с по-широкото значение на

потомък на смесен брак между

европеец и представител на местна

етническа група.

[←76]

2 Националният фронт, създаден

през 1972 г., начело с Жан-Мари Льо

Пен е основният представител във

Франция на т.нар. Нова десница.

Опонентите го определят като крайно

дясна

(самите

те

се

наричат

„национална

десница“),

ултранационалистическа, ксенофобска,

расистка и антисемитска организация.

Някои, предимно представители на леви

младежки

движения,

ги

наричат

„фашисти“. За тях политиката срещу

имиграцията,

национализмът,

някои

изказвания

на

Льо

Пен

за

неравенството на човешките раси и

антисемитизмът през Втората световна

война, както и наличието на кадри в

Националния фронт, някога участвали в

Легиона на френските доброволци

срещу

болшевизма

и

френската

дивизия в СС, са достатъчни основания

организацията и лидерът ѝ да бъдат

заклеймени.

Факт

е

обаче,

че

Националният фронт, поне от 1984 г.

насам,

е

неизменен

фактор

в

политическия живот на Франция.

[←77]

1 Филм на режисьора Джон Форд

от 1939 г.

[←78]

1

Централна

дирекция

по

обществена сигурност - подразделение

на френската полиция.

[←79]

1 Град в Южна Франция.

[←80]