Прелестно изкупление

— И ти ли мислиш това, което аз си мисля?

Той кимна.

— Денят на президента5 е, което последния път, когато проверявах, си беше официален празник.

Ридли придърпа края на минижупа си, който не помръдна и на сантиметър.

— Кой какво си мисли и къде отиваме?

Сграбчих я за ръката и я задърпах надолу по хълма.

— Любимото ти място, Рид. Библиотеката.

— Всъщност не е чак толкова лошо — каза тя, поглеждайки разсеяно яркорозовите си нокти, — като изключим всички онези книги там.

Не коментирах нищо.

В момента само една книга беше от значение и целият ми свят — както и бъдещето на Итън — зависеше от нея.

Двайсет и шеста глава Квантова физика

От вътрешната страна на тайната решетка, водеща до „Lunae libri“, виждах целия път до долната част на стълбището. Мариан седеше зад кръглото бюро на рецепцията, точно където знаех, че ще бъде. Лив крачеше нервно в далечния край на помещението, където започваха купчините с книги.

Щом слязохме, тя рязко изви глава. Спусна се към нас в мига, в който видя Джон. Но той бе по-бърз. Раздра въздуха, материализира се пред нея и я сграбчи в прегръдките си. Сърцето ми се разби на малки парченца, когато видях изписаното на лицето й облекчение. Опитвах се да не завиждам.

— Ти си добре! — Лив се увеси на врата му. Отдръпна се назад, изражението й се промени. — Какво си мислеше? Колко пъти още ще се измъкваш навън, за да направиш някаква глупост? — После се насочи към мен и Линк. — И колко пъти вие двамата ще допускате това?

Линк повдигна ръце в знак, че се предава.

— Ей, ние дори не бяхме там последния път.

Джон отпусна чело на нейното.

— Той е прав. Трябва да се сърдиш само на мен.

По лицето й се спусна сълза.

— Не знам какво щях да правя без…

— Добре съм.

Линк изпъчи надуто гърди.

— Благодарение на мен.

— Вярно е — кимна Джон. — Протежето ми спаси задниците ни.

Линк повдигна демонстративно вежди.

— Надявам се, че това е комплимент.

Чичо Макон се прокашля и изглади една гънка на бялата си риза.

— Така е, мистър Линкълн. Определено е комплимент.

Скръстила ръце на гърдите си, Мариан пристъпи към нас.

— Някой няма ли да ми каже какво е станало тази нощ? — Погледна тя чичо ми с очакване. — С Лив направо се поболяхме от тревога.

Чичо ми ме погледна.

— Както можеш да си представиш, малкото им шоу с брат ми и Ейбрахам не мина според плана. Брийд за малко да загине.

— Но чичо Макон спаси ситуацията. — Ридли дори не се опита да прикрие сарказма си. — Причини силно слънчево изгаряне на Хънтинг на място, където слънцето обикновено не грее. Сега да преминем към момента, в който ни четеш лекцията и всички сме наказани да не излизаме от стаите си.

Мариан се обърна към чичо ми.

— Тя да не намеква, че…

Той кимна.

— Хънтинг вече не е с нас.

— Ейбрахам също е мъртъв — допълни Джон.

Мариан се вгледа в чичо Макон, сякаш той току-що бе разделил Червено море.

— Убил си Ейбрахам Рейвънуд?!

Линк се прокашля многозначително и се ухили.

— Не, госпожо, аз го направих.

За миг Мариан остана безмълвна.

— Мисля, че трябва да поседна малко — каза тя и коленете й започнаха да поддават. Джон се спусна зад бюрото да й вземе стол.

Мариан притисна ръце до слепоочията си.

— Казвате ми, че Хънтинг и Ейбрахам са мъртви?

— Бих казал, че това е правилният термин — отвърна чичо Макон.

Тя поклати невярващо глава.

— Нещо друго?

— Само това, лельо Мариан. — Името, с което я наричаше Итън се изплъзна от устата ми, преди да се усетя. Пуснах „Книгата на луните“ на лакираната дървена маса до нея.

Лив ахна.

— О, боже мили!

Гледах протритата черна кожена подвързия с образа на лунния сърп и най-накрая осъзнах какво бяхме направили. Ръцете ми трепереха, краката ми също май се канеха да ме предадат.

— Не мога да повярвам. — Мариан огледа подозрително книгата, сякаш връщах закъсняла книга в библиотеката й. Тя не можеше да бъде друга, винаги стопроцентова библиотекарка.

— И той наистина е мъртъв. — Ридли се облегна на една от мраморните колони.

Мариан се изопна нервно и застана пред бюрото си, сякаш се опитваше да застане между Ридли и най-опасната книга в световете на чародейците и на смъртните.

— Ридли, не мисля, че мястото ти е тук.

Братовчедка ми вдигна черните си очила на главата си и жълтите й котешки очи се втренчиха в Мариан.

— Знам, знам… Аз съм тъмен чародеец и нямам право да се мотая в тайния клуб на добрите момчета и момичета, нали? — направи гримаса тя. — О, толкова ми писна от това.

— „Lunae libri“ е отворена за всички чародейци, светли или тъмни — каза Мариан. — Имам предвид, че не съм сигурна дали мястото ти е сред нас.

— Всичко е наред, Мариан. Рид ни помогна да получим книгата — обясних аз.

Ридли наду балонче с дъвката си и изчака то да пукне. Звукът отекна силно сред каменните стени.

— Помогнала? Ако под „помощ“ имаш предвид, че поставих капан на Ейбрахам, за да може да вземете „Книгата на луните“ и да го убиете, о, да, помогнах ви.

Мариан се взираше в нея, все така безмълвна. После, без да каже и дума, пристъпи към Ридли и повдигна пред устата й кошче за боклук.

— Не и в моята библиотека. Изплюй я веднага.

Рид въздъхна.

— Знаеш, че не е просто дъвка, нали?