Преследвана

— Да. Ако Деймиън не ми прави компания, страхувам се, че и аз ще заспя прав на поста си — каза Джак и подкрепи думите си с широка и звучна прозявка.

— Близначките ще поемат скоро смяната ви — усмихнах му се аз. — Трябва да устискаш дотогава.

— Скоро ще се видим. И с двамата.

Вече им обръщах гръб, когато Ерик ме хвана за ръката и ме спря.

— Хей, ние отново сме заедно, нали?

Срещнах очите му и усетих колко е уязвим, въпреки самоуверената си усмивка. Знаех, че няма да ме разбере, ако му кажа, че преди да се върна отново при него, искам да поговорим за… добре де, за секса. Това би наранило не само егото, но и сърцето му, а аз щях да си остана сама и да си ям парцалите, защото позволих да се разделим по моя вина.

Затова казах само:

— Да, заедно сме.

Чувството за сладка уязвимост се бе отразило и на целувката му и аз я усетих ясно, когато притисна устните си в моите. Целувката му не беше търсеща и настойчива, с послание: „сега ще правим секс“, а топла, нежна, нашепваща „щастлив съм, че отново си моя“ и направо ме разтопи.

— Хайде, поспи малко. Скоро ще се видим — прошепна в ухото ми той, целуна ме по челото и изчезна с Джак през вратата за мъжката баня.

Останах известно време загледана в затворената след тях врата. Дали не грешах в преценката си за Променения Ерик? Разчетох ли правилно скритото зад страстната му целувка в тунела послание? Все пак той вече не беше новак. Беше изцяло променен възрастен вампир. Това го правеше мъж, въпреки че беше само на деветнайсет, на колкото беше и седмица по-рано, преди Промяната.

Или нарастването на сексуалното напрежение между нас беше нещо нормално и не произлизаше от мисълта, че сега, след като се бях разделила с девствеността си, може би съм лесна плячка? „Ерик е вече мъж“, повторих си още веднъж аз. След трагедията с Лорън вече знаех, че да си с мъж е различно от това да бъдеш с момче или с новак. И сега Ерик беше изцяло променен вампир, като Лорън. Тази мисъл ме накара да потръпна нервно. „Като Лорън“ не беше много приятна аналогия. Но не, той определено не беше Лорън. Никога не си бе позволявал да ме използва или да ме лъже. Макар и преминал през Промяната, той все още си беше онзи Ерик, когото харесвах и в когото бях влюбена. Не беше необходимо да се стресирам с подобни мисли. А въпросът със секса щеше да се реши от само себе си. В сравнение с проблемите, които ни стовариха на главата, онзи безсмъртен, който ни преследваше, Неферет, която държеше в злите си ръце цялото училище, червените хлапета, за които не спирах да си блъскам главата дали крият нещо, или всичко около тях е наред, комата на баба и гнусните гарвани-демони, всяващи хаос из цяла Тулса, въпросът дали Ерик ще се опита да ме вкара в леглото, или не, изглеждаше като сладка почивка след дълъг напрегнат ден или поне междучасие между тревогите.

— Зо! Ето къде си била! Може ли да дойдеш за малко? — Ерин подаде глава през вратата на женската баня. Зад нея избълва огромен облак пара. Ерин беше само по сутиен и бикини (естествено, комплект от „Виктория Сикрет“).

Успях да изтикам Ерик от мислите си и с думите:

— Извинявай… Идвам. — И забързах към банята.

Девета глава

Груповият душ със свързани с водата и огъня момичета се превърна в тройно преживяване, защото премина през фазата на неловкост, после към отпускане, а накрая до истинско забавление.

В началото беше неловко, защото, ами… въпреки че сме момичета, не бяхме свикнали да се къпем заедно. Обстановката в банята не беше толкова отчайваща. Имаше около половин дузина душове (всичките нови, лъскави и красиви, без съмнение по настояване на Крамиша, Далас или и на двамата, и с помощта на небезизвестната златна карта на Афродита). Всеки от тях беше отделен от другите с душ-кабина. Не, нямаше никакви врати, завеси или нещо подобно. Всъщност над входа на всяка имаше релса, което ме наведе на мисълта, че някога сигурно е имало завеси, но сега те липсваха. Виж, кабинките за тоалетните имаха врати, въпреки че не можеха да се заключват. Така че в началото ми беше неудобно да се появя гола пред приятелките си. Но всички бяхме момичета, при това хетеросексуални, затова не бяхме много впечатлени от телата и онези места на останалите две, колкото и да не им се вярва на момчетата, така че неловката част беше кратка. Освен това гъстата пара изпълваше цялото помещение и създаваше усещане за уединение.

Влязох в кабината, избрах си сапун и шампоан от богатата колекция и докато се сапунисвах, изведнъж ми се стори, че парата в помещението е прекалено много. Просто неестествено много. И това неестествено идваше от факта, че от всички душове, включително и незаетите, шуртеше гореща вода, а топлата пара се носеше на гъсти плътни облаци.

Хм…

— Хей! — Подадох глава от кабинката и се опитах да намеря с поглед близначките. — Вие ли си играете с водата?

Шоуни изтри пяната от очите си и ме погледна невинно.

— Какво?

— Ето какво. — Посочих към гъстата пара, която вече криеше краката ми. — Това не може да се случи без помощта на хора, които знаят как да манипулират водата и огъня.