Преследвана

— Ти за нас ли говориш? За госпожица Огън и госпожица Вода? — подаде глава Ерин. Едва успях да видя част от русата й коса през парата. — Какво намеква тя, сестра ми?

— Според мен иска да каже, че използваме дадените ни от богинята възможности за егоистични цели, като правим гъста топла ароматна мъгла, която ще ни помогне да се възстановим след този ужасен ден — каза Шоуни със смешния си южняшки акцент на расло в саксия мамино момиче.

— Бихме ли направили такова нещо, сестра ми? — попита Ерин.

— Абсолютно да, сестра ми — каза Шоуни.

— Срамота, сестра ми, срамота! — отвърна строго Ерин с едва прикрит смях в гласа, след което двете избухнаха в близнашки кикот.

Извъртях възмутено очи, но в същото време осъзнах, че Шоуни е права. Мъглата ухаеше прекрасно и ми напомняше за пролетен дъжд, примесен със свеж аромат на цветя и трева, водата беше топла — не, беше гореща като мързелив летен ден на плажа. И въпреки че в стаята проблясваше зловещо от раздиращите небето светкавици и гръмовният грохот беше обезпокояващ, създадената от близначките атмосфера беше уютна и отпускаща.

Така започна интересната част.

— Хей, изпратихте ли от тази наслада и в мъжката баня? — провикнах се, докато миех косата си.

— Не — изкиска се Шоуни.

— Абсолютно не — засмя се и Ерин.

— Ах, хубаво е да си момиче, нали?

— Да, дори и когато трябва да си гледаме голите задници, докато се къпем в нещо подобно на конюшня — каза Ерин.

— Конюшня? — изкисках се аз. — Това автоматично ви прави кобили.

— Кобили? Ние? — извика Ерин.

— Не, не, сестра ми, тя нямаше предвид трътлести кобили, а малки сладки кобилки — каза Шоуни.

— Така може — отвърна Ерин, тръсна ръката си в моята посока и водата заплющя по тялото ми от всички страни. Не ме заболя, само ме разсмя още повече.

— Мисля да я позагрея малко — каза Шоуни, помръдна с пръст и водата стана толкова гореща, че кожата ми почервеня. Парата в кабинката ми се сгъсти още повече.

Хълцайки от смях, прошепнах:

— Вятър, ела при мен! — И веднага усетих полъха му. Раздвижих пръсти в заплашващата да ме погълне пара и казах: — Върни я на близначките!

Свих устни и духнах нежно към тях. Парата и горещата вода се завъртяха около мен няколко пъти, после се втурнаха към близначките, които се разпискаха и със смях се опитаха да ми я върнат. Естествено, не можеха да победят. Искам да кажа, хайде сега, аз мога да призова всичките пет елемента, ако се наложи, но не исках, защото това си беше една забавна версия на бой с възглавници, само дето беше с вода и всички излязохме от него мокри до кости и останали без дъх от смях.

Най-после сключихме примирие. Ако трябва да сме точни, първо накарах близначките да изкрещят няколко пъти „Предаваме се, предаваме се!“ и едва след това благородно им разреших да капитулират. Усещането от меката хавлия беше прекрасно. Почувствах се пречистена и сънлива. Провесихме дрехите си близо до кабинките и призовахме водата и парата да ги изперат. После наредих на огъня и въздуха да ги изсушат. Облякохме се и слязохме в тунелите, без да обръщаме внимание на вилнеещото отвън шоу, спокойни, че сме заобиколени от земя и че ни пазят възрастни вампири, които по никакъв начин не биха позволили някой да се докопа до нас.

Върнах се в стаята на Стиви Рей и я заварих… бих казала „да спи като мъртва“, ако фразата не ме караше да потръпвам от страх. Тя бе умряла или почти умирала толкова пъти, че не ми бяха останали нерви за подобни шеги. Признавам, че преди да отида от другата страна на леглото и да се мушна под завивките, се приближих на пръсти и се взрях в нея, за да се убедя, че диша. Нала вдигна глава и изсумтя сърдито, недоволна, че нарушавам спокойствието й, но после се примъкна сънливо към мен, сви се на възглавницата и сложи малката си бяла лапа върху бузата ми. Усмихнах й се и чиста, затоплена и много, много уморена, потънах в дълбок сън.

После сънувах онзи ужасен сън, който ме върна в миналото. Реших, че припомнянето на всичко, случило се през последните няколко часа, ще ми подейства като броене на овце и ще ми помогне да заспя отново, този път без сънища, но не стана така. Бях прекалено изплашена от Калона и разтревожена, защото не знаех какво трябваше да предприема.