— … като имаме предвид срещу какво се изправяме — продължи Деймиън. — Гарваните демони са навсякъде. Снощи те атакуваха хората напосоки. Създаде се бъркотия и това ни помогна да се измъкнем незабелязано. Днес са организирани и са разположили съгледвачи навсякъде.
— Обхванали са целия периметър. И са два пъти повече от предишната охрана — отбеляза Дарий.
— Но пред общежитието нямаше нито един — възразих аз.
— Защото не ги интересува дали сме в безопасност. Задачата им е да следят никой да не влиза и да не напуска училището.
— Защо? — попитах отпаднало, без да спирам да масажирам слепоочията си. Болката в главата ми ставаше непоносима.
— Каквото и да са намислили, явно не искат връзка с останалия свят — отвърна Дарий.
— Чакай, това не означава ли, че тук не става дума само за завладяване на „Дома на нощта“? Може би ще опитат да превземат Висшия съвет? — каза Афродита.
Явно говореше на мен, но понеже не намерих думите, които биха я успокоили, както сигурно очакваше от мен, си замълчах. Дарий отговори вместо мен.
— Може би, но още е рано да кажем със сигурност.
— Ледената буря ще им помогне да изолират мястото. Електричеството в града не работи. Мобилните връзки са пред разпад. С изключение на няколко генератора, Тулса е извън строя — каза Деймиън.
— Питам се дали Висшият съвет на Никс знае, че Шекина е убита — замисли се Дарий.
— Какво става, когато Висшата жрица на всички вампири умре? — погледнах към Деймиън.
Той сбърчи чело:
— Доколкото си спомням от часовете по социология на вампирите, Съветът на Никс се събира и избира нова Висша жрица. Това се случва един път на триста до петстотин години. Веднъж избрана, Висшата жрица управлява до края на живота си. Изборите са трудна и сериозна работа, особено ако са непредвидени, както е сега.
Веднага наострих уши.
— И вероятно Съветът ще бъде любопитен да разбере какво се е случило с Шекина и каква е причината за неочакваната й смърт.
— Естествено — кимна бавно Деймиън.
— И може би това е главната причина Калона да държи „Дома на нощта“ изолиран — присви очи Афродита. — Не иска да привлича вниманието на Съвета.
— Или иска, за да представи Неферет като следващата Висша жрица, но в момента действа подмолно, за да са сигурни във вота на членовете му.
Настъпи мъртва тишина и всички ме погледнаха с ужас.
— Не бива да позволяваме това да се случи — разтревожи се Дарий.
— Няма да го позволим — казах решително и се замолих да стане чудо, за да изпълня обещанието си.
— Калона още ли твърди, че той е завърналият се на земята Еребус?
— Да — отговори Ерин.
— И въпреки че звучи глупаво, всички му вярват — добави Шоуни.
— Всъщност, днес видяхте ли Калона? — попитах отново. — Имам предвид, след срещата ни, когато се завърнахме?
— Не — поклати глава Шоуни.
Погледнах към Ерин.
— Аз също не съм го виждала — отвърна тя.
— И аз — това беше Деймиън.
— Нито пък аз, не че плача за него — добави Афродита.
— Да, но може би само вие не сте го видели — измърморих и преместих поглед от близначките към Деймиън. — Вече уточнихме, че Калона притежава магическа сила и я използва, за да подчини останалите. Тя действа дори и на нас, ако не го погледнем право в очите и не се преборим, колкото и да е мъчително, със силата му. В противен случай ще заиграем и ние по свирката му. Но за разлика от останалите, ние знаем, че той е зъл ангел. По дяволите, трябваше да видя как стиска гърлото на Дарий, за да спра да въздишам по него!
— Копелето те е душило? — извика Афродита. — Направо побеснявам. И, ало, кокошарникът, в случай че първия път сте пропуснали, моля да си го отбележите с червени букви: на мен магията на онзи крилат изрод, която ви кара да припадате по него, не ми влияе. Аз не го харесвам. Изобщо.
— Това е истина — потвърдих аз. — Забелязах го в лечебницата. Ти наистина не си запленена от него.
— От какво точно да се запленя? Той е един грамаден простак. И никога не е облечен добре. И още, изобщо не обичам птици. Защото да умреш от птичи грип е наистина гадно. Така че, не! Той наистина не ми влияе.
— Не мога да си обясня защо — замислих се на глас.
— Защото е ненормална — каза Шоуни.
— Откачалка в костюм от човешка кожа — добави Ерин.
— Ами ако просто съм супер интуитивна и мога да видя същността му зад готината външност? Това означава, че мога да видя какво се крие и зад вашата — каза Афродита.
— Знаете ли, че може и да е права? — развълнува се Деймиън. — Ние усетихме магнетичната му сила, но за разлика от другите хлапета, успяхме да й устоим, нали?
Всички кимнахме.
— Може да е, защото всички сме свързани със стихиите — физически и интуитивно — в много по-голяма степен от другите хлапета. Може би нашите екстрасензорни способности ни помагат да не се предадем пред Калона.
— Червените хлапета казаха, че не са се влюбили в него, също като Афродита — казах аз. — А те всички притежават специални психически способности.
— Виждам накъде биеш. И теорията пасва идеално, когато говорим за новаците, но какво ще кажеш за възрастните вампири? — попита Дарий.