Преследвана

— Може би и твоите психически способности се променят като нашите — замисли се Афродита. — Хлапетата говорят, че всички вампири могат да въздействат психически, но това не е истина, нали?

— Не е истина, въпреки че много от нас притежават силна интуиция — обясни Дарий.

— А ти притежаваш ли? — попитах аз.

Воинът се усмихна.

— Само когато се налага да защитавам тези, пред които съм положил клетва за вярност.

— Това означава, че все пак притежаваш силна интуиция — ентусиазира се Деймиън. — Добре, хайде да видим кой от останалите вампири в „Дома на нощта“ има силно развита интуиция.

— Неферет — извикахме всички в един глас.

— Това го знаем, но тя вече е взела страната на Калона, затова в момента не можем да разчитаме на нея. Кой друг?

— Деймиън! Мисля, че си на прав път — казах аз.

Всички обърнаха погледи към мен, но аз гледах към новодошлите котки в стаята. Както винаги, Деймиън схвана веднага.

— Дракона, професор Анастасия и професор Ленобия. Според мен те са най-интуитивните след Неферет.

— Следователно това, че котките им са тук, не е просто съвпадение — чукна се по главата Дарий.

— Те ни изпращат знак, за да ни покажат, че сме на прав път — каза Деймиън.

— Това е втората причина, поради която не можем да се измъкнем оттук тази нощ.

— Втората причина? — вдигна вежди Афродита.

— Първата е, че няма да мога да контролирам елементите достатъчно дълго, за да скрия всички от гарваните демони — много съм уморена. А третата е, че ако Дракона, професор Анастасия и професор Ленобия виждат истинската същност на Калона, може би ще ни помогнат да се отървем от него.

— Ох, каква лудница! Светът се разпада. Добре е в такъв момент човек да си попсува малко — обади се Афродита.

— Това, че светът се разпада, не е извинение за лошите ти навици — казах и усетих, че звуча назидателно, също като баба.

— Значи се разбрахме: оставаме тук още един ден. Зоуи трябва да се наспи, останалите — утре ще отидете на училище, както обикновено — разпореди се Дарий.

— Разбрахме се — кимнах аз и се приближих до Деймиън. — Ще можеш ли утре да се позавъртиш около Дракона и да разбереш дали е на наша страна?

— Ще намеря начин в часа по фехтовка.

— Кой има час по магии и ритуали при професор Анастасия?

Близначките вдигнаха ръце като прилежни ученички.

— Ще я проверите ли, момичета?

— Абсолютно — каза Ерин.

— Фасулска работа — добави Шоуни.

— Аз ще говоря с Ленобия — казах.

— А ние с Дарий ще разузнаем наоколо и ще проверим къде са се разположили гадните гарвани — предложи Афродита.

— Внимавай — казах тихо.

— Не се безпокой, ще внимавам — кимна ми Дарий.

— Но каквото и да се случи, утре трябва да напуснем това място. Интуицията ми подсказва, че не бива да оставаме тук по-дълго от необходимото.

— Съгласен, стига да си възвърнеш силите — кимна Дарий.

— Ще се оправя.

Той се замисли за момент, после каза бавно:

— Ние ще избягаме, но Калона ще тръгне след теб. Ще те преследва, докато те открие.

— Откъде си толкова сигурен? — попита Афродита.

— Кажи им как те нарича — обърна се към мен той.

Въздъхнах дълбоко и казах:

— Ая.

— Скапана… — каза Ерин.

— … работа — довърши Шоуни.

— Това се казва лоша новина — разтревожи се Деймиън.

— Наистина ли си мисли, че ти си девицата, която жените Гигуа са използвали, за да го затворят в онази пещера преди хиляда години? — зяпна Афродита.

— Очевидно.

— Дали ще помогне, ако му кажеш, че не си девица? — хвърли ми злобна усмивка тя.

Изгледах я кръвнишки. Подведена от подмятането на Афродита за новото ми положение на не девица, мислите ми неволно се насочиха към момчетата в моя живот. Изведнъж се запитах на глас:

— Чудя се защо Старк се поддава на магията на Калона, след като също е надарен от Никс. Сигурна съм, че преди да умре, той също притежаваше силна интуиция.

— Старк е абсолютен задник — каза Шоуни.

— Да, от това, което говорят за него, и от това, което видяхме, можем да кажем, че е едно голямо леке — каза Ерин.

— Умирането и всичко останало сигурно му е объркало главата, но преди да пукне и да се съживи отново, поне според мен, си беше една голяма нула — каза Афродита. — Трябва да стоим по-настрана от него. За мен по лошотия е почти равен на Калона и Неферет.

— Да. Той е като гарван-демон без криле — каза Ерин.

— Абсолютно — съгласи се Шоуни.

Не казах нищо. Седях между тях и се чувствах все по-уморена и по-виновна. Аз го целунах. Отново. Приятелите ми го мислеха за чудовище, вероятно защото си беше чудовище. Щом беше такава гадина, а фактите сочеха, че е, откъде, по дяволите, реших, че у него може да е останало нещо добро?

— Хайде, стига засега. Зо трябва да поспи — каза Деймиън и все още с Камерън на ръце, стана от мястото си. — Всички знаем какво трябва да правим. Хайде да се махаме оттук и всеки да си върши работата.

Прегърна ме със свободната си ръка и прошепна в ухото ми:

— Забрави за стихотворението на Крамиша. Не можеш да спасиш човек, който не иска да бъде спасен.

Аз също го прегърнах, но замълчах. Деймиън ми се усмихна тъжно и каза по-високо:

— Знаеш ли, аз също се затъжих за тунелите. Трябва час по-скоро да се махнем от това място.