Преследвана

— Изобщо не е смешно — измърмори тя. — Доста е потискащо дори. Но зарежи сега. Помниш ли, когато говорихте със Стиви Рей за продължението на тунелите и докъде стига мрежата им?

— Да, помня — казах замислено. Повторих сцената в ума си и стомахът ми изведнъж се сви. Спомних си ясно колко неловко се почувства Стиви Рей, когато я попитах за други червени хлапета. Взрях се в Афродита, нетърпелива да чуя какво ще ми каже.

— Тя те излъга.

Знаех, че ще го каже, но от това не ми стана по-леко.

— За какво точно ме е излъгала?

— Значи ми вярваш?

— За съжаление, да — въздъхнах аз. — Вие сте обвързани, което значи, че между вас съществува връзка, каквато никой друг няма с нея. Знам го от мен и Хийт.

— Добре, но… виж, не искам да сравнявам вашата връзка с нашата.

Изпъшках ядосано:

— Нямах предвид това! Вече ти казах, че има различни видове обвързване. Връзката ми с Хийт е физическа, но ние се харесваме от години. Права ли съм, ако кажа, че Стиви Рей никога не те е привличала физически?

— Разбира се, мамка му — изръмжа Афродита.

— И двете притежавате психически умения. Съвсем логично е връзката ви да е ментална, а не физическа — казах аз.

— Добре. Радвам се, че си го разбрала. Ето защо усетих, че те лъже, когато каза, че онези червени хлапета, с които ни запозна, са единствените из тунелите. Те са много повече. Стиви Рей ги познава и поддържа връзка с тях.

— Сигурна ли си в това?

— Абсолютно и напълно — каза тя.

— Не мога сега да се тревожа и за тях, но това обяснява някои от сенките, които видях долу. Мярнах същата аура, каквато видяхме около Стиви Рей. Но това може да почака, докато се измъкнем оттук — казах, но ми стана мъчно, че НДП ме лъже.

— Мразя да нося лоши новини, но да знаеш, че Стиви Рей има повече тайни, отколкото Парис Хилтън — чанти. И за да не са само лоши, мога да те успокоя, че приятелката ти и гаджетата ти ще се измъкнат оттам и онези птичи изроди ще останат с пръст в уста.

— Да се надяваме — въздъхнах и смачках салфетката в шепата си.

— Ей — каза приятелски Афродита. — Недей да полудяваш от тази работа със Стиви Рей. Тя наистина има тайни, но мога да ти се закълна, че те обича. Знам също, че е избрала да е на страната на добрите, въпреки че понякога й е много трудно.

— Знам — въздъхнах уморено. — Сигурно има сериозна причина да не ми казва за другите червени. И на мен ми се е случвало да имам тайни от приятелите си.

„Да — си казах наум, — и така обърках всичко.“

— Добре. Но не си увесила нос само заради Стиви Рей. Изглежда, че имаш нужда от хапчета за смях, за да се развеселиш. — Тя ме огледа внимателно и вдигна вежди. — Ох, разбрах. Имаш проблеми с гаджето. Или може би е по-правилно да кажа — с гаджетата?

— Колкото и да ми е неприятно, в случая е правилно да използваш множествено число.

— Някога имахме нещо с Ерик, но всичко свърши, така че можеш да споделиш, ако искаш.

Погледнах я и си помислих: каква ирония! Можех да говоря свободно единствено с нея.

— Не съм сигурна, че искам да съм с Ерик — изтърсих изведнъж.

Очите й се разшириха леко, но тонът й не се промени.

— Притиска те да правите секс, нали?

Свих рамене.

— Да… не. Нещо такова. Но не е само това. — Наведох се напред и сниших глас: — Афродита, той държал ли се е някога грубо с теб, или да те е ревнувал безумно?

Тя извъртя подигравателно устни.

— Опита се. Само че аз не мога да понасям подобни сцени на ревност. — Тя замълча, после каза сериозно: — Ти също не бива да ги търпиш, Зо.

— Знам, не бих могла. — Въздъхнах пак. — Отваря ми се доста работа, след като свършим с тази бъркотия тук.

— Наистина ще ти се наложи след тази бъркотия да оправиш и онази — каза тя и нави спагетите на вилицата си.

— Добре, хайде да запретнем ръкави и да се справим първо с тази бъркотия, за да мога спокойно да се заема с личната си драма. Кажи на Дарий тази нощ да се приготви за бой. Той е наясно, че Калона ще побеснее, като разбере, че ни няма. Каза ми го снощи.

— Не, каза, че Калона ще побеснее, ако ти изчезнеш оттук. Този тип наистина си пада по теб.

— Знам, но се надявам да го преодолее.

— Спомняш ли си онова стихотворение, което Крамиша ти даде, преди да излезем от тунелите? Беше нещо като формула. Учеше ни как да се отървем от Калона.

— Може да е формула, но аз не я разбирам.

Не исках да си призная, че изобщо не се бях сещала за стихотворенията на Крамиша. Цялото ми внимание беше насочено към второто стихотворение и възможността да помогна на Старк да си върне човечността. Този факт предизвика остра болка в стомаха ми. Ами ако Старк нарочно ми отвличаше вниманието от главната цел? Ако се бе държал така нарочно, за да се увлека дотолкова, че да спра да мисля за първото стихотворение и за всичко останало? И да не мога да измисля начин да избягаме оттук?

— Виж, напоследък наистина ти се събра много. Но мисля, че можем да обобщим проблемите ти и да ги сведем до една-единствена дума — каза Афродита.

Спогледахме се и произнесохме в един глас:

— Момчета.

Тя изсумтя, а аз се закикотих истерично.