Преследвана

— Да се надяваме, че един ден всичко това ще отмине и най-големият ти проблем ще останат единствено те. — Афродита се поколеба и каза по-тихо: — Моля се акълът ти да не е още при Старк.

Свих рамене и загребах цяла камара спагети.

— Виж, поразпитах наоколо и мога да ти кажа, че момчето е кофти. Забрави за него — втренчи се в мен тя.

Преглътнах, подъвках още малко и преглътнах отново. Погледът на Афродита продължаваше да ме изучава.

— Стихотворението може да не е било за него — каза упорито.

— Знам.

— Наистина ли? Виж, по-добре се концентрирай, измъкни ни от това скапано място и унищожи Калона… или поне го накарай да се махне оттук. Мисли за това. Остави Старк, Ерик, Хийт и дори Стиви Рей за по-късно.

— Да, права си — кимнах аз. — Ще мисля за тях по-късно.

— Добре. Знам колко ти беше тежко онази нощ, когато Старк умря. Но трябва да проумееш, че този Старк, който размахва мускули нагоре-надолу и се държи като истински кретен, който използва момичетата и ги захвърля, чука ги физически и изнасилва и психиката им, не е момчето, което умря в ръцете ти.

— Ами ако е същото момче, но има нужда от Промяна, като Стиви Рей?

— А, не, нямам никакво намерение да давам още от човечността си, за да спасявам някакво си леке. Мамка му, Зоуи, не ме ли чуваш? Ерик е сто пъти по-добър от Старк.

— Чувам те — казах и поех дълбоко въздух. — Добре, забравям за всички момчета и се съсредоточавам върху бягството и върху изгонването на Калона.

— Точно така. Гаджетата после.

— Добре.

— Както и проблемът с НДП.

— Добре — казах.

— Добре — отвърна тя.

Заехме се с обяда си. Бях твърдо решена да изпълня обещанието си. Щях да се справя с личните си проблеми, но по-късно. Обаче щях. Или поне така си мислех.

Двадесет и седма глава

Мислех, че часът по актьорско майсторство ще мине леко. Един от стадото вероятно щеше да поеме часовете на временно назначения след убийството на професор Нолан Ерик. Седнах на чина зад Бека със странно чувство, че ще видя разстроения Ерик да ме изкарва пред класа, да ме атакува с опити да ме прелъсти и да ме унижава пред всички.

— Боже мой! Не ме поиска. Въпреки че го желаех толкова много!

Сърдитата забележка на Бека ме откъсна от мислите за Ерик. Развълнувана и задъхана, тя говореше с едно момиче от другата редица. Казваше се Каси и беше от пети подготвителен клас. Помнех я от Националния конкурс за монолози на Шекспир, спечелен от Ерик. Тя се класира на двайсет и пето място. Всички деца от класа по актьорско майсторство се движеха заедно, но днес тя не беше шекспирова героиня, а малко неприятно кискащо се същество.

— С мен също не е бил. Но ти казвам, че откакто ме ухапа, си умирам да посмуча малко кръв от него — каза Каси и избухна в неестествен нервен кикот. Отново.

— За кого говорите? — попитах, въпреки че вече знаех.

— За Старк, разбира се. Той е най-готиното момче в „Дома на нощта“. Ако не броим Калона — отвърна Бека.

— И двамата са АВГ — добави Каси.

— Какво е АВГ?

— Абсолютно и влудяващо готини.

Разбрах, че е по-добре да си мълча. Тия двете със сигурност бяха с промит мозък, затова нямаше смисъл да си чеша езика, но не можех да остана безразлична и, да, признавам си, че голяма част от яда ми се дължеше на обхваналата ме ревност.

— Бека, извинявай — срязах я остро аз, — но с Дарий не ти ли спасихме съвсем наскоро задника от този абсолютно и влудяващо готин тип? Тогава ти цивреше като бебе и цялата беше в сълзи и сополи.

Шокирана от неочакваното ми избухване, Бека отвори, после затвори и пак отвори уста. Като риба на сухо.

— Ти ревнуваш — намеси се Каси. За разлика от Бека, тя не изглеждаше шокирана, а като злобна кучка. — Ерик го няма. Лорън Блейк е мъртъв и ти си умираш от яд, че не можеш да водиш на каишка двамата най-готини в училището.

Бузите ми пламнаха. Изплаших се, че Неферет е разказала на всички за мен и Лорън. Не знаех какво да отговоря, но не се наложи, защото Бека не ми даде шанс.

— Да. Като си голяма работа и имаш власт над елементите, не значи, че трябва да имаш всяко момче в училището — изръси тя и ме погледна с омраза, каквато забелязах в очите й и вчера, докато Деймиън и близначките се опитваха да й налеят малко мозък в празната глава. — И на нас от време на време ни каца птичето на рамото.

Потиснах желанието си да се разкрещя в лицето й и заложих на разума.

— Мисля, че си се объркала, Бека. Снощи, когато с Дарий спряхме Старк, той искаше да посмуче насила кръв от теб и беше готов да те изнасили. — Беше ми неприятно, докато й го казвах. И още по-неприятно, заради Старк.

— Аз не го виждам по този начин — възрази Бека. — Това, което правеше той, ми харесваше и съм сигурна, че щях да харесам и останалото, което обикновено се случва, когато Старк смуче кръв от някое момиче. Ти прекъсна удоволствието ми, без някой да те е молил за това.

— Ти си го спомняш по този начин, защото Старк бръкна в психиката ти.

Бека и Каси се засмяха и накараха главите на останалите да се обърнат към нас.

— Сега ще кажеш, че и Калона бърка в мозъците ни и затова го намираме за дяволски готин — каза Каси.