Преследвана

Той ми смигна ясно и отчетливо, после се обърна към класа. В същия момент огромният му мейн-куун се настани до мен на пейката и започна бавно да лиже една от чудовищните си лапи.

— Здравей, Сенкогрив. — Почесах го по главата и за пръв път от онзи момент, когато гарванът едва не ме уби, усетих лъч надежда.

Въпреки че училището беше превърнато в ад и отвсякъде ни дебнеше опасност, обядът ми даде глътка спокойствие. Взех си любимото ядене — спагети — и безалкохолна бира и седнах до Деймиън и близначките.

— Какво открихте? — прошепнах между големите хапки спагети със сос маринара и сирене.

— Изглеждаш много по-добре — каза Деймиън, без да си прави труда да шепне.

— И се чувствам по-добре — казах и му хвърлих един КПД (в смисъл на „К’во, по дяволите“) поглед.

— Трябва да прегледаме новия речник за теста по литература другата седмица — продължи високо той, докато отваряше бележника си и изваждаше от кутията молив номер две.

Близначките изпуфтяха. Аз се намръщих. Какво, да не би и той да се бе присъединил към стадото?

— Това, че нещата тук са се променили, не значи, че трябва да зарязваме уроците — продължи в същия стил той.

— Деймиън, каква досада си само! — каза Шоуни.

— Не, ти си адска досада с тоя глупав речник и…

Деймиън побутна тефтера си към нас, за да прочетем написаното под списъка с новите думи:

„Има ги по всички прозорци. Слухът им е отличен!“

Ние се спогледахме. Въздъхнах и казах:

— Добре де, какво да правим, ще седнем и ще научим тъпите думи. Но да знаеш, че съм съгласна с близначките, наистина си велика досада.

— Окей. Започваме с думата „словоохотлив“ — Той насочи молива към трудната дума.

Шоуни вдигна рамене.

— Да не е нещо от „Стар Трек“?

— И на мен ми прилича на такова — каза Ерин.

Деймиън ги изгледа презрително.

— Не, плиткоумници такива. Ето какво означава. — И написа бързо:

„Дракона е на наша страна.“

— Хайде да ви видя със следващата дума, „сладострастен“.

— Охо, знам какво означава! — каза Шоуни и хвана молива, преди Деймиън да го подаде на Ерин. И вместо „сладострастен“, написа:

„Анастасия е 2.“

— Знаете ли, решил съм да използвам стенографско писмо за такива нелицеприятни думи.

— Не ми пука — каза Шоуни.

— Дори и да знаехме какво е нелицеприятен — кимна Ерин.

— Аз ще обясня следващата дума — намесих се и без дори да я погледна, написах:

„Трябва да изчезваме тази нощ, но без да използваме джипа. Не можем да го скрием.“

Спрях и задъвках устната си. После добавих:

„Трябва да сме много предпазливи.“

— Не… май че не знам какво означава. Деймиън, ще помогнеш ли?

— Няма проблем — отвърна той и написа:

„Трябва да действаме бързо, преди да са ни спрели.“

— Добре, остави следващата за мен. Само ми дай секунда да помисля.

Всички задъвкахме мълчаливо обяда си. Аз се замислих, но не за думата „вездесъщ“ (честно казано, можех да мисля върху нея цял живот и пак да не измисля какво означава). Трябваше да напуснем „Дома на нощта“ под моето покривало възможно най-скоро. Но Неферет очакваше от нас точно това, показа го ясно. Това означаваше, че щеше да подслушва този разговор, и то не само чрез гарвануподобните, но щеше да бръкне в мозъците на Деймиън и близначките веднага щом се доближеше физически до тях. За пореден път се поздравих, че никой друг, освен мен и Стиви Рей не знаеше, че няма да бягаме към тунелите, а към манастира на бенедиктинките. Благодарение на умението ми да предавам незабележимо бележки и…

— Това е!

Деймиън и близначките ме зяпнаха. Аз им се ухилих.

— Спомних си какво означава „вездесъщ“! — излъгах аз. — И имам идея как да научим всичките идиотски думи. Ще напиша дефинициите им на малки листчета. Ще раздам на всеки от вас по едно. От вас се иска да го научите. Щом го запомните, ми връщате листчето и аз ще ви дам друго. Нещо като флаш карта.

— Да не си изгуби ума? — попита Шоуни.

— Не — намеси се Деймиън. — Идеята не е лоша. Ще стане като игра.

Започнах да късам лентички от бележника на Деймиън и да пиша на всяка една:

„Отиди при конюшните.“

Сгънах внимателно листчетата и казах:

— Помислете за дефинициите на думите, които вече разгледахме. И не започвайте да четете новата дума преди края на шестия час. — Връчих на всеки по едно листче и настоях. — Обещайте ми.

— Добре, добре, разбрахме — извъртя очи Ерин и пъхна листчето в джоба на дизайнерските си дънки.

— Добре, голяма работа. С Деймиън сте истински даскали. Това не е комплимент! — измърмори Шоуни и все своето листче.

— И не забравяйте. Не го отваряйте, преди да бие последният звънец — напомних аз.

— Няма — кимна Деймиън. — Но когато започнем да учим, може би ще изпратиш нашите елементи при нас. Да ни помогнат да се съсредоточим.

— Добре — кимнах и му благодарих с усмивка.