Читаем Преследвана полностью

Мисълта за онези милион и едно момичета, които Старк хапеше и правеше с тях какво ли не, ми подейства като чаша студена вода и аз отдръпнах устни от неговите. Избутах го от прага на вратата и забързах към обора, огледах се виновно и въздъхнах облекчено, когато се убедих, че сме сами и никой не ни е видял.

Към главното помещение за конете имаше малка странична стаичка за юздите и хамутите. Там стояха лъковете, стрелите и другото оборудване за тренировките. Влязох вътре, със Старк по петите си, затворих вратата и отстъпих две крачки от него. Той ми се усмихна с онази усмивка и тръгна към мен, но аз го спрях с ръка.

— Не. Ти стой там, а аз ще стоя тук. Трябва да поговорим, но това няма как да се случи, ако си близо до мен — казах бързо.

— Защото не можеш да ми устоиш, нали?

— Ох, моля те! Нямам никакви проблеми с това. Аз не съм като онези зомбирани момичета…

— Зомбирани?

— Нали знаеш, като онези от хорър филмите. Ето на какво ми приличат момичетата, които хапеш и объркваш психиката им така, че всички да припяват в един глас: „Ох, този Старк е страхооотен! Боже мой, боже мой, боже мой!“. Не, честно, много е изнервящо. И между другото, ако някога опиташ да ми набуташ тоя боклук в главата, обещавам ти, че ще призова и петте стихии да ти размажат физиономията. Може да си сигурен.

— Не бих постъпил така с теб, но това не значи, че нямам желание да те вкуся. Дори напротив. — И заедно с изкусителните думи, той пристъпи крачка към мен.

— Не, казах! Стой там!

— Добре! Добре! Правиш от мухата слон?

— Не правя от мухата слон. — Присвих очи. — Но ако още не си забелязал, нека ти кажа, че целият свят около нас се разпада. „Домът на нощта“ е под контрола на нещо, което не мога да нарека по друг начин, освен с името „демон“, а Неферет се е превърнала в същество по-лошо и от демон. Аз и приятелите ми сме в опасност. Аз нямам представа как да направя това, което трябва да направя, за да оправя тази каша и като връх на всичко това, си падам по момче, което е било с цял куп момичета от училището и е използвало психически контрол над тях.

— Ти си падаш по мен?

— Да. Страхотно, нали? При положение, че вече имам едно вампирско гадже и едно човешко, с което съм обвързана. Както би казала баба, списъкът ми за танците е отдавна запълнен.

— Аз мога да се погрижа за вампирското ти гадже — каза Старк и ръката му автоматично потърси лъка на гърба.

— Не, по дяволите! Не ти позволявам да се погрижиш за него! — извиках ядосано. — Набий си в тъпата глава: този лък няма да реши проблемите ти. Той е последният отговор и никога, никога не бива да го използваш срещу друг — вампир или човек. Не го забравяй.

— Ти знаеш какво се случи с мен. Няма да се извинявам за това. То се превърна в моя втора природа.

— Втора природа? Кое броиш ти за втора природа? Грубото си отношение или женкарството?

— Говоря за това, което съм тук. — Той удари юмрук в гърдите си. — Аз съм такъв, какъвто съм, и толкова.

— Добре, сега ме слушай и разбери веднъж завинаги, защото няма да повтарям. Ние всички имаме в себе си лоши черти и всички решаваме сами дали да им се подчиним, или да се борим с тях.

— Това не е същото като…

— Млъквай и слушай! — избухнах аз. — За никой от нас не е същото. За някои хора единственото, с което трябва да се справят, е дали да си поспят още малко и да пропуснат първия час, или да си вдигнат задника и да отидат на училище. За други нещата са по-сложни, например дали да влязат в клиника и да се изчистят от дрогата, или да се предадат напълно. За теб нещата са още по-трудни — дали да се бориш за твоята човечност, или да се оставиш на мрака и да станеш чудовище. Но аз ти казвам, че все още имаш избор. Решението е твое.

Останахме загледани един в друг. Чудех се какво още да кажа. Не можех да направя избор вместо него и изведнъж разбрах, че няма да мога да се промъквам като крадец, за да се виждам с него. Ако не искаше да бъде момчето, с което щях да се гордея да ме видят, милите думи насаме нямаха никаква стойност за мен и той трябваше да го знае.

Гневът ме напусна и аз заговорих спокойно и тихо. Тъгата в гласа ми отекна в тишината на малката стая:

— Това, което се случи миналата нощ, няма да се повтори. Не и по този начин.

— Как така? Нали току-що ми призна, че си падаш по мен?

— Старк, това, което се опитвам да ти кажа, е, че няма да бъда с теб, ако трябва да крия връзката ни.

— Заради вампирското ти гадже ли?

— Заради теб. Ерик е важен за мен и последното нещо, което бих искала, е да нараня чувствата му, но ми се струва глупаво да остана с него, докато си мечтая да съм с теб или с друг, включително и с човешкото момче, с което съм обвързана. Така че трябва да знаеш — Ерик не може да ме спре, ако искам да бъда с теб.

— Ти наистина имаш чувства към мен, нали?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме