Преследваният

— Съгласен съм с Теди, че вероятно е ранен-каза Рашад. — Но той е там вътре, нали? Няма къде другаде да бъде.

Валенцуела помисли още малко. Накрая се съгласи:

— Добре. Ще му кажем, че ще му дадем всичко. И другата половина, но когато излезе.

Мел отново приближаваше към средата на двора, Мати се влачеше зад него.

— Сержант?

Той спря, огледа се наоколо и започна да събира банкнотите, които се бяха разпилели по тревата.

Дейвис изчакваше, като наблюдаваше през прозореца. Видя как Мати вдигна няколко банкноти и пусна едната в джоба си, докато се връщаше с останалите при адвоката. Дейвис погледна към Тали. Сега и той беше много напрегнат, но като се увери, че е до него, като че ли се поуспокои.

— Видя ли го?

— Мати се грижи за себе си — отвърна Тали. — Надявам се, че нищо няма да му се случи.

Адвокатът беше присвил очи и пак гледаше в неговата посока.

— Сержант?… Съгласни са. Ще получиш всичко.

Значи така, помисли си Дейвис. Раздават пари.

— Казаха да излезеш да си вземеш куфарчето. Един от тях ще дойде да ти предаде останалите.

— Кажи им, че искам да се видя и с тримата-извика Дейвис. — Ако изляза, не искам никой да стои зад оградата. И тримата трябва да дойдат отпред.

Мел сви рамене. На него му беше все едно. Обърна се към Мати, каза му нещо и Мати тръгна назад към оградата. Бяха му намерили някаква работа.

— Разбра ли? И тримата — повтори Дейвис.

Мел кимаше.

— Той ще им предаде.

— Когато донесат парите, оставям им Розен. — Дейвис почака, за да бъде сигурен, че адвокатът го е чул. — Даже ще го изкарам навън.

Мел отново наостри уши, като проучваше прозорците.

— Искаш да кажеш, че когато си тръгнеш, няма да има нужда те да влизат вътре.

— Казах, че ще го изкарам навън.

— Ами… той какво мисли по въпроса?

— Нищо — отговори Дейвис.

Мел се поколеба.

— Не разбирам.

— Не е и нужно. Върви да им съобщиш.

— Един момент — рече Мел и забърза назад към оградата.

Дейвис пак погледна към Тали.

— Готова ли си?

Момичето кимна, стиснало здраво пушката, опряна на перваза.

— Има и други начини — каза Дейвис, — но никой от тях не ми харесва. Нали нямаш нищо против.

Момичето пак кимна, страхуваше се да проговори.

— Тогава да го направим — рече Дейвис.

Той свали маузера, опря го на перваза до момичето, после отиде до тялото на Розен.

Ето че се зададоха: Мати и адвокатът вървяха отпред, отзад идваха Валенцуела и Теди с автомати; Рашад беше между тях и носеше някаква спортна чанта от плат. Парите сигурно бяха в чантата, в случай че Дейвис поиска да ги види. „В чантата положително има и пистолет“ помисли си Дейвис, докато ги гледаше. Той държеше здраво Розен в ръцете си, мъртвото тяло беше достатъчно извито, за да изглежда от разстояние като живо, а главата беше опряна на рамото на Дейвис. Опитваше се да не гледа лицето му. Прекрачи канапето, което барикадираше вратата и излезе на двора.

Сега и те го видяха. И петимата се бяха втренчили в него, като пристъпваха по тревата откъм оградата. Дейвид напредваше откъм къщата и щяха да се срещнат там, където бяха парите. Петимата стигнаха първи. Мати отстъпи встрани. Адвокатът се оказа по-хитър. Той започна да събира стодоларовите банкноти, като в същото време все повече се отдалечаваше от групата.

Когато Дейвис беше скъсил разстоянието на по-малко от шест метра, Валенцуела попита:

— Какво му е на Розен?

Дейвис не отговори. Той продължи, оставаха му около три метра до отвореното куфарче и неочаквано приклекна и положи на земята тялото на Розен. Остана така, насочил поглед към тях. Искаше му се двамата с автоматите да бяха един до друг и Рашад да не стоеше помежду им. Дрехите им бяха прашни и по тях личаха петна от пот. Слънцето зад тях ги очертаваше като тъмни силуети. Но слънцето не го притесняваше. Дори ги открояваше по-ясно. Те бяха приковали очи в Розен. Дейвис остана коленичил, лявата му ръка лежеше върху дланите на Розен.

— Ами, ние сме тук — каза Рашад. Той държеше пред себе си платнената чанта, пъхнал ръка в нея. Когато погледна към лицето на Розен, към затворените му клепачи, той възкликна: „Защо си си направил труда да го изнасяш?“

Дейвис си представи всичко, миг преди то да се случи.

— Изнасяме мъртвите си — обяви той.

Измъкна изпод дланите на Розен колта 38-и калибър и стреля в гърдите на Рашад, чиято ръка се изхлузи от чантата. Видя го да залита настрани, но нямаше време да изчака, за да види дали го е повалил.

Стреля по Валенцуела тъкмо когато автоматът му се беше насочил към него; улучи го в стомаха и в гърдите; Валенцуела се строполи, а автоматът излетя във въздуха. Той вече беше вън от играта.

Някой викаше нещо, онзи с кърпата на главата, който приличаше на пират.

Дейвис стреля в лицето на Теди, докато Теди приклякваше за стрелба и видя как ръцете му се вдигнаха заедно с автомата. Гърдите му изскочиха нагоре и той го застреля и в гърдите.