Престъпление и наказание

— Това се случи, господине, преди пет седмици. Да… Веднага щом и двете научиха, Катерина Ивановна и Сонечка, Господи, сякаш в царството Божие се преселих. Преди често — лежиш като скот и само ругатни! А сега: на пръсти стъпват, децата умиряват-. „Семьон Захарич е изморен от работа, почива си, шт!“ Преди да отида на работа, ми правят кафе, топлят ми сметана! Истинска сметана започнаха да купуват, чувате ли! И откъде събраха пари да ми ушият приличен мундир, единадесет рубли и петдесет копейки, не знам! Обувки, хасени нагръдници най-великолепни, вицмундир — всичко това за единадесет рубли и петдесет копейки ми стъкмиха в най-превъзходен вид. Върнах се на първия ден преди обяд от работа, гледам: Катерина Ивановна две ястия сготвила — супа и сланина с хрян, нещо невиждано дотогава у нас. Дрехи тя няма никакви… тоест съвсем никакви, а сега сякаш на гости ще върви, стегнала се, и то не как да е, ами от нищо нещо знае да направи: сресала се, чиста якичка някаква, маншети, съвсем друг човек станала, и се подмладила, и се разхубавила. Сонечка, гълъбицата ми, само ни дава пари, но иначе, казва, сега е неприлично да идвам често у вас на първо време освен по здрач, никой да не ме види. Чувате ли, чувате ли? Дойдох си аз след обяд да полегна и какво мислите, не изтраяла Катерина Ивановна: само преди седмица по най-долен начин се бяха скарали с хазайката, с Амалия Фьодоровна, а сега я поканила на кафе. Два часа седяха и все си шепнеха: че, значи, „сега Семьон Захарич е на служба и получава заплата и лично е бил при негово превъзходителство, и негово превъзходителство лично излязъл, на всички казал да чакат, а Семьон Захарич хванал за ръка и пред всички го въвел в кабинета си“. Чувате ли, чувате ли? „Аз — казал, — Семьон Захарин, разбира се, като помня вашите заслуги и макар вие да имахте тази лекомислена слабост, но щом сега обещавате и понеже на всичко отгоре без вас тук не върви (чувате ли, чувате ли), то разчитам — казва, — сега на вашата благородна дума“, тоест всичко това, да ви кажа, го беше измислила, и то не от лекомислие, колкото само да се похвали! Не, на всичко си вярва и със собствените си измислици се утешава, ей Богу! И аз не я осъждам; не, това не го осъждам!… А когато преди шест дена и донесох цялата си първа заплата, двадесет и три рубли и четиридесет копейки, фарфалаче ме нарече: „фарфалаче такова“ — казва. И то насаме, разбирате ли? Хем не съм, да речеш, красавец, нито кой знае какъв съпруг. Но не, по бузата ме щипна: „фарфалаче такова“ — казва.

Мармеладов млъкна, понечи да се усмихне, но брадичката му изведнъж затрепера. Той впрочем се сдържа. Тази кръчма, отвратителният вид на този човек, петте нощи, прекарани в лодките със сено, шишето пред него, а същевременно тази болезнена любов към жена и семейство съвсем объркаха неговия слушател. Расколников слушаше напрегнато, но с болезнено чувство. Беше го яд, че е дошъл тук.

— Уважаеми господине, уважаеми господине! — възкликна Мармеладов, като се овладя. — О, господине, на вас може би всичко това ви изглежда смешно, както и на останалите, и аз само ви досаждам с безсмислието на всички тези мизерни подробности от моя семеен живот, но на мене не ми е до смях! Защото аз съм способен да чувствам всичко това… И целия онзи райски ден от моя живот, и цялата онази вечер аз самият прекарах в крилати мечти: как всичко ще наредя, и децата ще облека, и на нея спокойствие ще създам, и едничката си дъщеря от безчестието ще върна в лоното на семейството… И още, още… Случва се така, господине. Е, драги господине (Мармеладов изведнъж като че трепна, вдигна глава и погледна слушателя си право в очите), е, а още на другия ден, след всички тези блянове (тоест точно преди пет дни), привечер аз с хитра измама, като среднощен разбойник, откраднах от Катерина Ивановна ключа от сандъка и, взех, каквото беше останало от заплатата, колко точно, вече не помня, и ето, погледнете ме, това е! Пети ден, откак не съм се прибирал, и те ме търсят, и на службата край, и вицмундирът остана в кръчмата при Египетския мост, в замяна на което получих тези одеяния… и край на всичко!

Мармеладов се удари с юмрук по челото, стисна зъби, затвори очи и здраво се опря с лакът на масата. Но след миг лицето му изведнъж се промени и той погледна Расколников с някакво престорено лукавство и привидно нахалство, засмя се и каза:

— А днес бях при Соня, исках й пари да си оправя махмурлука! Хе-хе-хе!

— И тя ти даде? — викна отстрани някой от новодошлите, викна и се разсмя с цяло гърло.