Престъпление и наказание

Мармеладов млъкна, сякаш гласът му пресекна. После изведнъж бързо си наля, пи и примлясна.

— Оттогава, уважаеми господине — продължи той след известно мълчание, — оттогава, след един неблагоприятен случай и по донос на злонамерени лица, за което особено допринесе Даря Францевна, задето не сме й били оказали нужното уважение, оттогава моята дъщеря, София Семьоновна, беше принудена да носи жълт билет и поради това положение вече не можеше да остане с нас. Защото и хазайката, Амалия Фьодоровна, не искаше да допусне това (а преди тя самата помагаше на Даря Францевна), пък и господин Лебезятников… хм… Та заради Соня беше и скандалът им с Катерина Ивановна. Той преди все се увърташе около Сонечка, а сега изведнъж се амбицира: „Как — казва, — аз, такъв просветен човек, мога да живея в една квартира с такава?“ А Катерина Ивановна не му мълча, застъпи се… и стана… И сега Сонечка наминава у дома най-често по тъмно и помага на Катерина Ивановна, дава й колкото може… А живее на квартира у шивача Капернаумов, у тях е наела квартира, а Капернаумов е куц и фъфли, и цялото му многобройно семейство също фъфли. И жена му също фъфли… Живеят в една стая, а Соня си има отделна, преградена… Хм, да… Много бедни хора и фъфлят… да… щом станах аз тогава на другата сутрин, веднага си облякох дрипите, издигнах ръце към небето и отидох при негово превъзходителство Иван Афанасиевич. Познавате ли негово превъзходителство Иван Афанасиевич?… Не? Е, значи, един свят човек не познавате! Той е восък… восък пред лицето Господне; яко восък се топи!… Просълзи се дори, след като благоволи да изслуша всичко. „Е — казва, — Мармеладов, ти вече веднъж не оправда моите очаквания… Ще те взема още веднъж на моя лична отговорност — точно така ми каза, — запомни — казва, — хайде върви си!“ Целунах мислено праха под нозете му, защото наистина да го сторя не би ми позволил, тъй като е сановник и човек с напредничави държавнически и образовани възгледи; върнах се вкъщи и като казах, че пак съм на служба и ще получавам заплата, Господи, какво чудо стана!…

Мармеладов пак млъкна, силно развълнуван. В това време от улицата нахълта цяла компания пияници, и без туй вече пияни, и от входа се разнесоха звуците на наета от тях латерна и пресипналото гласче на седемгодишно дете, което пееше „Хуторок“. Стана шумно. Стопанинът и слугите се заеха с новодошлите. Мармеладов, без да обръща внимание на новодошлите, продължи разказа си. Той май беше вече много зле, но колкото повече го хващаше, толкова по-словоохотлив ставаше. Спомените за този скорошен успех в службата сякаш го оживиха и дори някакво сияние озари лицето му. Расколников слушаше внимателно.