Престъпление и наказание

— Тя, че е загубена, загубена е, както съм и аз, ами ти, умнико, що си се проснал като парцал и за нищо не те бива. Преди, казващ, си ходил да учиш децата, ами сега що нищо не вършиш?

— Върша… — неохотно и мрачно каза Расколников.

— Какво вършиш?

— Работа…

— К’ва работа?

— Мисля — сериозно отговори той, след като помълча малко.

Настася се запрелива от смях. Тя беше веселячка и когато я разсмееха, смееше се беззвучно, като се олюляваше и се тресеше с цялото си тяло, докато чак не й прималееше.

— Ами много ли пари наизмисли? — успя да изрече най-после.

— Без обувки не мога да уча децата. Пък и плюл съм на това.

— В кладенеца не плюй.

— За уроците плащат копейки. Какво мога да направя с тези копейки? — продължи той неохотно, като че отговаряше на собствените си мисли.

— А ти искаш наведнъж целия капитал? Той я погледна странно.

— Да, целия капитал — твърдо отговори, след като помълча.

— Брей, я по-полека, да не ме изплашиш. Много си страшен. За питка да ходя ли или не?

— Както искаш.

— А, забравих! Вчера, докато те нямаше, дойде писмо за тебе.

— Писмо! За мене! От кого?

— От кого, не знам. Три копейки мои дадох на раздавача. Ще ми ги върнеш ли, а?

— Донеси го, за Бога, донеси го! — извика развълнуван Расколников. — Господи!

След минута писмото се появи. Точно така: от майка му, от Р-а губерния. Той чак пребледня, когато го вземаше. Отдавна вече не беше получавал писма; но сега и нещо друго изведнъж му стегна сърцето.

— Настася, върви си, за Бога; ето ти трите копейки, само, за Бога, по-скоро си върви!

Писмото трепереше в ръцете му; той не искаше да го отвори пред нея; искаше да остане насаме с това писмо. Когато Настася излезе, бързо го доближи до устните си и го целуна; после още дълго се взира в почерка на адреса, в познатия му и мил дребен и наклонен почерк на майка му, която някога го беше учила на четмо и писмо. Той се бавеше; дори сякаш се боеше от нещо. Най-после го отвори: писмото беше голямо, дебело, близо два листа; два големи пощенски листа бяха изписани ситно-ситно.