Признанието

Някога четирийсетхипядното градче Споун в щата Тексас ликуваше бурно, когато безстрашният защитник Донте Дръм се носеше по футболното игрище, но сега нервно очаква екзекуцията му.

Донте Дръм е роден в маршал, Тексас, през 1980 г., трето дете на Робърта и Райли Дръм. Две години по-късно се ражда четвъртото дете, скоро след като семейството се преселва в Споун, където Райли си намира работа в строителството на канализацията. Семейството встъпва в Африканската методистка църква и до днес продължава активно да членува в нея. Донте е кръстен в църквата на осемгодишна възраст. Той посещава общински училища в Слоун и след като навършва дванайсет години, бива забелязан заради спортните си способности. С впечатляващото си телосложение и изключителната си бързина Донте става силна фигура на футболния терен и когато на четиринайсетгодишна възраст постъпва в местната гимназия, веднага е включен в училищния отбор. Впоследствие попада в националните списъци на перспективни играчи и има устна уговорка да влезе в отбора на Севернотексаския университет, преди кариерата му да приключи заради тежка травма на глезена по време на първата четвърт от първия мач през абитуриентската му година. Операцията минава успешно, но злото е сторено. Предложението за стипендия отпада. Той не завършва гимназия, тъй като малко преди това е арестуван. Баща му Райли умира от инфаркт през 2002 г., когато Донте е в отделението на осъдените на смърт.

На петнайсетгодишна възраст Донте е арестуван и съден за побой. Твърди се, че той и двама негови чернокожи приятели са пребили друго чернокожо момче зад училищния гимнастически салон. Случаят минава през съда за малолетни. В крайна сметка Донте се признава за виновен и е осъден условно. На шестнайсет години е арестуван за притежание на марихуана. По това време той вече е играч от национална величина, прочут в целия град. По-късно обвинението отпада.

Донте е на деветнайсет години, когато през 1999-а го обвиняват в отвличане, изнасилване и убийство на гимназиалната мажоретка Никол Ярбър. Дръм и Ярбър учат в последния клас на местната гимназия. Двамата са приятели, израснали заедно в Слоун, макар че Никол (или Ники, както често я наричат) живее в предградията, а Донте в Хейзъл Парк — по-стар квартал на града, обитаван предимно от чернокожата средна класа. Една трета от населението на Слоун е чернокожо и макар училищата да са интегрирани, разделението продължава да съществува в църквите, клубовете и жилищните квартали.

Никол Ярбър е родена в Слоун през 1981 г., първо и единствено дете на Рива и Клиф Ярбър, които се развеждат, когато тя е на две години. Рива се омъжва повторно и Никол е отгледана от майка си и втория си баща Уолис Пайк. Мистър и мисис Пайк имат още две деца. С изключение на развода, детството на Никол е съвсем обикновено. Тя учи в общинско начално училище и прогимназия, а през 1995 г. постъпва в местната гимназия. (В Слоун има само една гимназия. Ако не се брои обичайното църковно училище за предучилищна възраст, в града няма частни училища.) Никол има добър успех и според някои твърдения дразни учителите си с липсата на мотивация. Мнозина смятат, че би могла да бъде отлична ученичка. Харесвана е, много общителна, без сведения за лошо поведение или неприятности със закона. Взема активно участие в дейността на местната Първа баптистка църква. Увлича се от йога, водни ски и кънтри музика. Кандидатства за два колежа — „Бейлър“ в Уейко и „Тринити“ в Сан Антонио, Тексас.

След развода Клиф Ярбър напуска Слоун и се премества в Далас, където натрупва състояние от строежа на търговски центрове. Очевидно като отсъстващ баща той се опитва да компенсира чрез скъпи подаръци. За своя шестнайсети рожден ден Никол получава яркочервено беемве кабрио — безспорно най-хубавата кола на гимназиалния паркинг. Подаръците са причина за търкания между разведените родители. Вторият баща Уолис Пайк има магазин за фураж и е в добро финансово състояние, но не може да се мери с Клиф Ярбър.

Около година преди изчезването си Никол започва да се среща със съученик на име Джоуи Гембъл, един от най-харесваните младежи в училището. В десети и единайсети клас Никол и Джоуи са избирани за най-популярна двойка и позират заедно за годишника на гимназията. Джоуи е един от тримата капитани на футболния отбор. По-късно играе за кратко и като колежанин. Той ще стане ключов свидетел в процеса срещу Донте Дръм.

След нейното изчезване и последвалия съдебен процес са изказани много предположения за връзката между Никол Ярбър и Донте Дръм. Не е разкрито или потвърдено нищо конкретно. Донте упорито твърди, че двамата не са били нищо повече от познати — просто две хлапета, израснали в един и същ град и завършващи едновременно гимназия заедно с още петстотин съученици. Пред съда той отрича под клетва и след това неизменно продължава да отрича, че е имал сексуална връзка с Никол. Скептиците обаче изтъкват, че само глупак би потвърдил близки отношения с жена, в чието убийство е обвинен. Според непотвърдени сведения някои негови приятели заявяват, че връзката им започнала малко преди нейното изчезване. Действията на Джоуи Гембъл предизвикват много спорове. На процеса той дава показания, че по времето, когато изчезнала Никол, видял зелен форд пикап да се движи бавно и „подозрително“ през паркинга, където било нейното беемве. Донте Дръм често карал подобен автомобил, собственост на родителите му. Показанията на Гембъл са оспорени пред съда и би трябвало да бъдат отхвърлени. Предполага се, че Гембъл е знаел за връзката на Никол с Донте и като отхвърлен любовник изпаднал в такава ярост, че помогнал на полицаите да скалъпят обвинение срещу Донте Дръм.

Три години след процеса специалист по гласов анализ, нает от защитата, определя, че анонимният автор на телефонния донос до инспектор Кърбър наистина е Джоуи Гембъп. Гембъл категорично отрича. Ако това е вярно, то Гембъл изиграва изключително важна роля за арестуването, разследването и осъждането на Донте Дръм.