Пробуждането (Книга първа)

— Ами да, истина е! В Шотландия почитат старите традиции. Вие двете няма да повярвате на какво е била способна моята баба. Можела да предскаже за кого ще се омъжиш и кога ще умреш. На мен например ми предрече, че ще умра в ранна възраст.

— Бони!

— Така ми каза. Ще легна в ковчега си млада и красива. Не мислите ли, че е много романтично?

— Не, не мисля. Мисля, че е отвратително — отсече Елена. Сенките се удължиха, а вятърът стана по-студен.

— А за кого ще се омъжиш, Бони? — ловко измести темата Мередит.

— Не зная. Моята баба ми разказа за ритуала, чрез който може да се разбере името му, но аз никога не съм го изпробвала. Разбира се — Бони изпъчи гърди, — той трябва да е ужасно богат и безупречно красив. Като нашия загадъчен чернокос непознат, примерно казано. Особено ако никоя друга не го пожелае. — Стрелна закачливо Елена с поглед.

Приятелката й обаче отказа да захапе въдицата.

— Какво ще кажеш за Тайлър Смолуд? — промърмори тя с напълно невинен вид. — Неговият баща със сигурност е достатъчно богат.

— Пък и не изглежда зле — съгласи се Мередит с престорено сериозен вид. — Този избор, разбира се, си струва само ако обичаш животните, особено самците с големи бели зъби.

Момичетата се спогледаха и след миг трите едновременно прихнаха в смях. Бони запрати шепа трева към Мередит, която в отговор я замери с едно глухарче. В разгара на играта Елена си каза, че сега всичко с нея е наред. Отново се чувстваше както винаги досега, не някоя изгубена или странстваща душа, а Елена Гилбърт, кралицата на красотата в гимназия „Робърт Е. Лий“. Измъкна тъмнорозовата панделка от косата си и тя се разпиля около лицето й.

— И аз избрах моята тема за устния изпит — обяви тя, докато гледаше с присвити очи как Бони измъква стръкчетата трева, полепнали по къдриците й.

— И каква ще е тя? — заинтересува се Мередит.

Елена вдигна брадичка и зарея поглед към небето над хълма, обагрено в червено. Пое замислено дъх и изчака още един миг, за да засили напрежението.

— Италианският ренесанс.

Бони и Мередит впериха изумени погледи в нея, после се спогледаха и отново прихнаха.

— Аха — рече Мередит, когато се умориха да се кискат. — Значи тигрицата се завърна.

Елена се усмихна победоносно. Самоувереността й се бе завърнала. И макар че сама не го разбираше, поне едно знаеше със сигурност: нямаше да позволи на Стефан Салваторе да се измъкне жив.

— Добре — оживено изрече тя. — А сега ме чуйте добре. Никой, освен вас не бива да знае за това, иначе ще стана за смях на цялото училище. А пък Каролайн само ме дебне, за да използва всеки удобен случай да ми се присмива. Но аз все още го искам и ще го имам. Засега не зная как ще стане, но ще го направя. Но докато не измисля план за действие, ще се държим подчертано пренебрежително с него и ще му покажем, че не е добре дошъл тук.

— О, ние трите, така ли?

— Да, ние. Ти не можеш да го имаш, Бони. Той е мой. И освен това трябва да съм сигурна, че мога да разчитам на вас.

— Почакай за минута — прекъсна я Мередит и очите й блеснаха. Откопча иглата от блузата си, вдигна палец и бързо го прободе. — Бони, подай ми ръката си.

— Защо? — запита Бони, вперила подозрителен поглед в иглата.

— Защото искам да се омъжа за теб. А ти защо мислиш, глупачке?

— Но… но… Ох, добре, де. Оу!

— Сега е твой ред, Елена. — Мередит чевръсто заби иглата и в пръста на Елена, след което изцеди от раната капка кръв. — Сега — продължи тя, гледайки двете си приятелки с искрящи от възбуда очи — всички ние ще притиснем окървавените си пръсти и ще се закълнем. Особено ти, Бони. Ще положим клетва да пазим тази тайна и да правим всичко, за което ни помоли Елена, ако е свързано със Стефан.

— Слушай, кървавата клетва е нещо много опасно — започна да протестира Бони с напълно сериозен вид. — Това означава да спазваш клетвата си независимо какво ще се случи, без оглед на всичко останало, Мередит.

— Зная — кимна мрачно Мередит. — Тъкмо заради това искам да се закълнеш по този начин. Не съм забравила какво се случи с Майкъл Мартин.

— Това беше преди години — възрази й Бони и присви лице в недоволна гримаса. — Пък и ние скъсахме почти веднага и… Уф, добре де. Ще се закълна. — Затвори очи и изрече тържествено: — Кълна се да пазя тази тайна и да сторя всичко, което Елена ще поиска от мен заради Стефан.

На свой ред Мередит също изрече клетвата. А Елена, загледана в бледите сенки от съединените им пръсти в падащия здрач, си пое дълбоко дъх и заяви с тих глас:

— А аз се заклевам да не намеря покой, докато той не бъде мой.

През гробището повя хладен вятър, разроши косите на момичетата и разпръсна сухите листа по земята. Бони ахна и се отдръпна, после всички се озърнаха, леко настръхнали, а накрая нервно се присмяха на страховете си.

— Вече се стъмни — сепна се Елена.

— По-добре да си тръгваме — предложи Мередит, изправи се и отново закрепи иглата на мястото й. Бони също се изправи и засмука върха на пръста си.