Проклятието на инките

Annotation

Последната мисия на Надзирателя...

Задъхан екшън – приключение с пътуване във времето в изгубения град на инките.

Годината е 1908 и Кубът на бога слънце, скрит в Перу в продължение на повече от 500 години, е откраднат. Изработеният от чисто злато прокълнат артефакт има способността да контролира умовете на хората – и целта му е кърваво отмъщение. Най-могъщият човек в Южна Америка, епископ Франсиско, става негов роб. Един човек е разпнат. Невинни биват избивани. Перуанската армия е мобилизирана. Всички са изплашени.

Само един човек е неуязвим за разпространяващото се зло – Уилсън Даулинг, Надзирателят, човекът от бъдещето, който трябва да изпълни серия жизненоважни мисии, кодирани в свитъците от Мъртво море...

Кристофър Райд

Въведение

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

Фактите

Кристофър Райд

Проклятието на инките

(книга 3 от "Надзирателят")

Въведение

В началото на ерата на Риби, приблизително по времето на раждането на Исус Христос, трийсет и девет от книгите на Стария завет са били записани върху обикновени свитъци папирус. Тези древни документи били създадени от група хора, известни като братството „Кирбет Кумран“ - живи светци, пратени на този свят да опишат ученията на Бог и Неговата мъдрост. Известни днес като Свитъците от Мъртво море, тези митични документи са първата записана версия на Библията. Но наред с очевидните си учения и мъдрост, те крият в себе си още по-дълбоко знание. Защото в текста на Свитъците от Мъртво море е кодирана най-голямата сила във вселената - тайната на пътуването във времето.

Когато технологиите и мъдростта на човека достигнат нужното ниво, Свитъците ще се разкрият на избрана група хора, които ще приемат върху себе си товара на закрилници на бъдещето и миналото. В книга Естир са записани техническите детайли около пътуването във времето. Във всяка друга книга от Стария завет е кодирана по една мисия - общо трийсет и осем.

Това е историята на една такава мисия. Това са пътешествията на Надзирателя.

1.

Куско, Перу

Пласа де Армас

14:46 ч.

13 януари 1908 г.

Хуан Сантияна яздеше мъничкото си магаре през ситния дъжд покрай насипа на железопътната линия. Черните облаци се бяха спуснали толкова ниско над града, че мрачната мъгла скриваше кулите и покривите на по-високите сгради. Пончото с качулка го закриваше целия освен очите, дясната му ръка стискаше под брадичката подгизналата сива вълна от лама. От мъглата постепенно изникна централният площад на Куско. Именно тук преди осемстотин години първият владетел на инките Манко Капак хвърлил Златния жезъл на бога Слънце и обявил, че на това място ще бъде издигната столицата на инките. Древният град бе построен във формата на свещената за инките пума, а площадът се намираше на мястото на сърцето ѝ. Голямото открито пространство представляваше правоъгълник с дължина на страните 300 и 400 крачки. В самия му център имаше бароков фонтан на две нива, от който бликаше чиста вода - дело на испанските конкистадори, прекършили цивилизацията на инките, когато била в разцвета си. Две застлани с гладки камъни пътеки пресичаха диагонално наклонената повърхност, а трета минаваше перпендикулярно през средата, създавайки шест симетрични триъгълника от трева. По времето на инкските владетели това място се наричало Уакайпата, Сърцето на пумата, но конкистадорът Франсиско Писаро го бе преименувал на Пласа де Армас, или Площада на армията, след като бе завладял брутално града през 1533 г.

Краката на магаренцето трепереха, докато се тътреше с мъка под мокрото и мъгливо небе. Пътуването бе изнурително и през последните два часа Хуан трябваше да полага усилия, за да държи клепачите си отворени. Но когато приближи Пласа де Армас и пред очите му се разкри внушителната Лa Катедрал, най-прочутата базилика в цяла Южна Америка, сетивата му се съживиха. Както бе правил безброй пъти през последните три дни, той посегна назад и опипа тежките дисаги, завързани през задните крака на магарето. Когато спря в подножието на стъпалата пред извисяващите се стени на катедралата, отново се замисли дали да не сръчка с пети добичето и да продължи нататък в мъглата, отнасяйки със себе си плячката от откритието.

„Каква е цената на живота на собствения ми брат?“ - запита се той.

Погледът му се вдигна нагоре към двете внушителни камбанарии на катедралата, преди да се спре върху точката помежду им - корниза с централния купол и белия дървен кръст на Исус Христос, очертан на фона на тъмните облаци.

Сърцето му неочаквано се разтуптя по-бързо. Знаеше, че няма друг избор, освен да предаде онова, което беше открил, но въпреки това нещо отвътре продължаваше да го гризе неуморно.