Проклятието на инките

Без да сваля поглед от него, Чиело разкопча двата кожени ремъка, придържащи гравирания нагръдник. Металното покритие падна, разкривайки мокра, приличаща на памук дреха, прилепнала по тялото ѝ. Докато сваляше гривните си, на Уилсън му се прииска да извърне поглед, но не можеше. Чиело се освободи от наколенниците си и за момент остана така, сякаш се бореше със собствените си демони.

- Наистина ли ще го направим? - попита Уилсън.

Въпросът му сякаш пришпори Чиело и тя изхлузи мокрото горнище през главата си. Видът на голото ѝ от кръста нагоре тяло спираше дъха и Уилсън усети как се възбужда - беше невъзможно да не я пожелае. Коремът ѝ беше мускулест. Светлокафявата ѝ кожа беше безупречна, гърдите - налети и стегнати. С безизразна физиономия Чиело разкопча колана на кожената си пола и я пусна на пода, оставайки напълно гола, ако не се броеше меча на заобленото ѝ ляво бедро.

- В мига, в който сваля меча, преминавам в следващата фаза на живота си - каза тя. От топлината на тялото ѝ водата по кожата се превръщаше в пара във влажния въздух. Погледът ѝ не трепна, докато разкопчаваше меча и внимателно го оставяше на празното легло на Виване. - Това е денят, в който преставам да се занимавам със смърт и ставам създателка на живот.

Тежките каменни стени бяха осветени от неуморно движещата се синя светлина; Чиело прокара показалец по корема си и вкара два пръста в себе си.

Остана малко така, после ги поднесе към устните си и ги облиза.

- Май го правим - отвърна Уилсън.

С първична грация Чиело го заобиколи и прокара длани по раменете му, като в същото време опипа мускулите му, сякаш пробваше колко зрели са плодовете в торба. Застана отново пред него, доближи устни до неговите и го целуна страстно.

- Имаш ли нужда от повече време? - попита Уилсън. - Защото аз мисля, че имам.

Чиело започна да разкопчава ризата му с едната ръка, а другата ѝ длан нито за миг не се отдели от плътта му.

- Никога досега не съм докосвала мъж по този начин - гордо рече тя.

Дясната ѝ ръка разтвори ризата и се плъзна лениво по голата кожа надолу и още по-надолу. Докосването ѝ бе необикновено уверено предвид лудостта на положението.

- Девиците на слънцето сме обучени от малки да празнуваме сексуалността си - каза тя. - Вещи сме в ученията на Часка Койлур, богинята на младите девственици.

- Никога досега ли не си била с мъж? - попита Уилсън.

Чиело поклати глава.

- Убивала съм много мъже с лъка и меча си - отвърна тя. - Примитивни диваци, осмелили се да приближат територията ни или град Вилкапампа. Ти си първият, когото докосвам по този начин.

Уилсън вече не можеше да се сдържа и страстно сграбчи стегнатото ѝ тяло. Първата реакция на Чиело бе да се дръпне, но той не я пусна. Инстинктът му казваше, че си има работа с доминантно създание и че колкото по-настоятелеи бъде, толкова по-добре ще реагира тя.

- Страстта между мъж и жена трябва да е взаимна - каза тя, докато се гърчеше в прегръдката му - От двете страни трябва да се приложи еднаква сила, за да се появи искра.

Уилсън сподави крясъка си, когато тя захапа врата му, после плъзна влажните си устни по гърдите му, а езикът ѝ гъделичкаше кожата му. Изправи се, притисна гърди в неговите и топлината на сърцевината ѝ се вля в него.

- Откакто Виване си отиде, аз съм сама - каза Чиело, докато изучаваше тялото му на светлината. - И макар да съм натъжена, че е мъртва, за мен ще е чест да имам свое дете.

Уилсън не можеше да се спре да изследва тялото ѝ с длани и пръсти.

- Девиците на слънцето са сексуални същества - каза Чиело и от устните ѝ се изтръгна стон. - Изучавали сме всичко, което може да се научи за женското тяло. Нашата бойна партньорка е и сексуална. - Тя изстена отново. - Окуражавани сме да разбираме как действа тялото, кое е приятно и кое не.

Тя коленичи, разкопча трескаво колана на Уилсън и остави панталоните му да се свлекат. Издърпа ботушите и чорапите му и с лекота махна останалите му дрехи. Едната ѝ длан беше все така плътно долепена до тялото му - нито веднъж не се отдели от него. Ако имаше нужда да смени ръцете си, и двете ѝ длани се притискаха в него поне за секунда, преди другата ръка да се отдели.

Коленичи между краката му и езикът ѝ нежно се плъзна по кожата му, преди да поеме члена му в устата си. Насладата бе такава, че Уилсън отметна глава назад.

- Господи! - прошепна той.

С ръце на раменете му тя се надигна на пръсти и се спусна, поемайки члена му в себе си с едно плавно движение. Очите ѝ не се откъсваха от неговите, но Уилсън не виждаше на лицето ѝ да е изписана наслада. Изражението ѝ бе строго, съсредоточаването - абсолютно.