Прокобата

Остана само да ви представя снаха си, херцогиня Валдачела, маркиза Алхама, бъдеща кралица на Уелингтънзланд. Ела тук, Емили. Тя е единствено дете на богатия, възрастен и знатен херцог Морена, чиито обширни владения се простират северно от Снийчизланд, по бреговете на Дженифско море. Ърнест я видял за пръв път, когато пътувал по онези места, още хлапак, без придружител и никому неизвестен. Тя се влюбила, влюбил се и той. Оттам насетне, главно за да утоли суетата си, той, безименен голтак, ухажвал и спечелил благоразположението на наследницата на земята на Хълмовете. След като си осигурил клетвата й за вечна вярност, младият нехранимайко склонил да й разкрие великолепната мистерия на раждането и ориста си. Разбира се, това бил решаващ довод пред нея и баща й. Незабавно се венчали, в деня на сватбата младоженецът бил точно на осемнайсет години, а булката на петнайсет. По майчина линия Емили произхожда от стария католически род Рейвънсуд, самата тя е ревностна последователка на светата Римокатолическа църква. Откакто е омъжена, живее в замъка Оронсей, в средата на Лок Сунарт, на петнайсет километра от град Кинрира и недалеч от Бен Карнак, който, с прилежащите му земи, поднася в нозете на царствения си бъдещ съпруг като зестра в деня на венчавката. Там се наслаждава на компанията му близо шест месеца от дванайсет, не повече, сигурен съм, понеже в останалото време той е зает да се прави на шут и мошеник с колегата си нехранимайко във Вердополис. Имат две деца, Ърнест Едуард Рейвънсуд Уелзли, граф Рейвънсуд и виконт Морнингтън, и лейди Емили Огъста Уелзли, която ще бъде отгледана като малка поклонничка на Светата дева, предполагам. С това приключвам. Разпитвайте ги както пожелаете.

Херцогът свърши, веднага заговори Валдачела.

— Мъже, жени и деца, настоявам да не се държите с мен като с непознат. Познавам ви всичките, и по външност, и по ум, и по положение. Джулия, недей си дава вид на невярваща; двамата с теб сме се смели и сме разговаряли часове, та дори дни наред. Едуард Пърси, ти знаеш, че те познавам; както и ти, сестрице Хенриета; Джорджиана и Елайза, няма нужда да се правите на резервирани; държа гордите ви сърца в ръцете си. Зенобия, изучавала си древните и си поглъщала модерните колкото с Джулиъс, толкова и с Огъстъс. Драга лейди Фидена, аз бях познатият на Лили Харт, не Заморна. Милисънт, Орамсър със сигурност принадлежи на Заморна, както и Олдъруд, той бе този, който се ожени за Флорънс в годината, след като аз се ожених за моята Инес. Въпреки това ръката на Ърнест често е съпровождала и ръководила щастието ти, преди няма и месец той прекара цял ден с теб в замъка Аник. Лельо Луиза, Джулиъс се е закачал с теб не по-рядко от Артър. Марая, Дуро и Алхама са едно; откакто се омъжи, ти обеща да ми бъдеш сестра, а преди това Заморна бе твоят Илдерим не по-често от мен. Кажи на Идит, че снощи мен наставлява с благия си глас и строгия си поглед. А на Аръндел предай, че ми е дал клетва за вярност, подписана с кръвта си. За Бога, ще ме приемете като стар, отдавна изпитан познайник, инак ще накарам някои от вас горчиво да съжаляват. — Той млъкна.

Всички изявиха готовност начаса да изпълнят желанието му и сред наново възцарилата се суматоха от поздравления, изненада и сладостни чувства, моля да спуснем завесата.

P.S. Един роман едва ли може да се нарече роман, ако не завършва със сватба, ето защо прилагам следния postscriptum, който може да се обяви за единствената истинна информация, съдържаща се в тази книга.