Прокрадващ се в сенките

Стоящите във втората редица стрелци нямаше нужда да ги учат на очевидни военни истини — ако първата редица падне на коляно, бий по врага, докато ръката ти държи или докато той не стигне до теб! Стрелите свистяха над главите на мечоносците, възпирайки настъпващите орки.

— Виж ги само! — изсъска някой близо до Харган. — Ама че упорити, гадините!

Орките изобщо не се бяха смутили от смъртта на другарите си, пред човешката стена вече имаше не по-малко от сто. И през нея постоянно изпълзяваха нови и нови врагове. После на грижливо построеното от воините на Харган укрепление се появиха стрелците на орките.

Един от хората на Развратника падна, от процепа на шлема му стърчеше стрела. На мястото на падналия веднага застана стрелец от втората редица, заменяйки лъка с малка брадва.

Преди отрядите да се срещнат, подчинените на Блидхард стреляха за втори път. И ако тяхна основна цел бяха стрелците на орките, то момчетата на Лисицата, презаредили вече склотите, се целеха в напиращите Първи.

— Стани! Щитовете отпред! Копия!

Сблъсък! Щитовете се удариха в щитове, издавайки оглушителен и с нищо несравним грохот. Глъч, викове, звън на оръжия. Копията не успяха да спрат лавината орки и Първите се приближиха на разстояние удар с ятаган. Едва няколко секунди удържаха хората натиска на врага, а след това линията им се скъса като изтъняла тетива, не издържайки на свирепостта на атаката.

Сега с орките се биеха отделни разпръснати групи войници, в най-добрия случай това бяха от пет до десет воина, а в най-лошия — самотници, въртящи меч срещу врага.

Някак неочаквано Харган се оказа в самия център на оркската атака. Вляво и вдясно от него орките се врязаха дълбоко в редиците на хората, оставяйки Харган и още двайсет души в челните редици на човешките сили.

Върху Харган налетя орк с вдигнат за удар ятаган. Всичко, което можеше да направи командирът на отряда, беше с мушкащ удар да забие дългата дръжка на брадвата в лицето на орка. Оркът пусна ятаган и щит и забравяйки всичко друго, покри лицето си с ръце. От удара дръжката на брадвата рязко се плъзна надолу и набралото инерция острие се впи в шията на орка. С едва доловимо движение Харган освободи оръжието и плътна струя гореща червена кръв плисна в лицето му, обливайки очите, но той вече се обръщаше, за да помогне на едва удържащия два орка млад воин. Не успя. Единият орк пое удара с щита си, докато втория се гмурна надолу, падна на земята и сряза краката на младежа.

От гърдите на Харган се изтръгна яростен вик. Брадвата му се стовари върху легналия орк, разкъса със стържещ звук звената на ризницата и се вряза в хълбока на гърчещия се от болка Първи. Вторият орк инстинктивно блъсна Харган в гърдите със щита си. От удара воинът изпусна брадвата и отстъпи назад, а после, осъзнавайки, че всеки момент ще бъде прободен с ятаган в корема, се претърколи назад, увеличавайки дистанцията от врага. Претълкулването се оказа много удачно, особено за стрелеца в леки доспехи, който едва удържаше атаката на не на шега развъртелия два ятагана орк. Без да го желае, Харган попадна право в краката на орка и го подсече, удряйки го с рамо под коленете. Оркът, не очаквал такова развитие на събитията, размаха ръце, опитвайки се да запази равновесие, и падна върху изправящия се Харган. Без да се замисля, Харган заби нож в черния му дроб и като грабна от земята един от неговите ятагани, помогна на стрелеца да победи орка, който преди това го беше ударил с щита.

С ятагана старият воин се чувстваше странно. Разбира се, той съвсем сносно владееше меча, но брадвата му беше много по-удобна и близка. Това беше все едно да яхнеш чужд кон. Можеш да яздиш, но е необичайно и малко неудобно. А в битка неудобството си е пряк път към гроба.

Харган вдигна от земята нечий щит и огледа полесражението. Положението на отряда му леко се беше подобрило, хората вече не отстъпваха — опитваха да задържат, а на някои места дори и да отблъснат врага зад стената. Линията на фронта постепенно се изравняваше.

Ятаганът на орка се плъзна по щита и Харган с прав удар се опита да промуши Първия в гърдите, но онзи небрежно отдръпна щита от кривото острие и като отби надолу ятагана на Харган, нанесе удар в открилата се пролука. Доспехите издържаха и ятаганът се плъзна по десния нагръдник, оставяйки внушителна синина под бронята. Забравяйки за болката, Харган веднага го атакува в главата с удар отдясно. Но проклетият Първи отново се прикри с щита и внезапно изхвърли ръката си напред, насочвайки върха на ятагана под шлема на Харган. С неимоверни усилия човекът успя да постави щита си пред тази мълниеносна атака. Но оркът и оръжието му вече не бяха там.

„Опитна гадина!“ — мярна се в главата на Харган, преди вражеското острие да се вреже в дясното му рамо, този път малко по-надолу от предишния удар.

— Наведи се-е-е!

Харган бързо сви глава в раменете и топката на топуза с жвакащ звук се вряза в главата на орка. Вторият топуз го улучи в гърдите.

— Жив ли си?

— Да — намръщи се Харган, рамото го болеше и трябваше да вземе ятагана в лявата ръка.

— Наведи се-е-е!