Прокрадващ се в сенките

Вече всички нападатели бяха на отсамната страна на клисурата — прикривайки се зад щитове, те се изкачваха все по-високо и по-високо, приближавайки заветната цел.

За да повишат ефективността си, стрелците скочиха на стената. Стъпвайки на нея, те с най-голямата възможна скорост изпращаха стрела след стрела в атакуващите.

И врагът поддаде. До вкопаните в земята колове оставаше съвсем малко, само два-три ярда, но вълната нападатели рухна назад, отстъпвайки ужасена под непрекъснатия дъжд от стрели. Хората се закатериха по противоположната страна под прицела на момчетата на Блидхард. И стрелците без колебание стреляха в гърбовете на предателите. Отделни късметлии успяха да се измъкнат от капана и се втурнаха назад, само за да бъдат посечени от ятаганите на приближилите до клисурата орки. На обитателите на Заграбия не им трябваха страхливи воини. От Първа човешка армия не остана нито един човек.

— Зад стената! — заповяда Харган.

Стрелците бързо се изсипаха назад, за да заемат мястото си в линията и да започнат обстрела на орките, приближили клисурата. Но не всички успяха да скочат от стената. Орките също добре си служеха с лък. Поколебалите се стрелци паднаха в ръцете на другарите си или на дъното на осеяната с човешки тела клисура. Стрелите летяха безпощадно точно и ако не беше бързата реакция на мечоносците, който успяха да прикрият себе си и стрелците, оркските игли щяха да нанесат ужасяващи загуби сред отряда.

— Не спете! — Блидхард вече изпъваше лъка.

Поредната порция стрели полетя по орките, но за разлика от хората от Първа човешка те благоразумно използваха щитове. Огромните правоъгълни листа, покриващи главите на Първите, спомогнаха да преодолеят атаката на блидхардовите стрелци практически без загуби. Щитовете се разделиха и през пролуките към хората полетяха ответните стрели-игли. Сега вече войниците на Харган трябваше да се крият зад щитовете. Възползвайки се от това, орките, без да губят време, се придвижиха напред, озовавайки се на самия ръб на клисурата.

Отново залп на стрелците — и отново непреодолима преграда от оркски щитове, и веднага ответен залп от стрелците на орките.

Една стрела със звън отскочи от нагръдника на неуспелия да се скрие зад щита Харган и той ядосано изруга, виждайки как орките се изливат в непрекъснат поток в клисурата.

— Хайде, кур-рви! Стреляйте! Или орките ще ви подпалят задниците!

Докато орките се спускаха, а след това и катереха по склоновете на клисурата, стрелците успяха да изстрелят шест залпа. Преодоляването на клисурата беше намалило ефективността на оркските щитове, строят се беше разпаднал и стрелите най-накрая постигнаха желания ефект. Със заповед на командира на Играещите с вятъра стрелците отново се разделиха на две части. Първите стреляха по пъплещата вълна нападатели, докато вторите търсеха в кипящата маса орки стрелците, непрекъснато обстрелващи хората.

Още една стрела изсвистя край главата на Харган, а друга попадна в корема на русокосия стрелец, леката броня не го спаси, той изпусна лъка и полетя в клисурата.

— Мечоносци! — нареди Харган. — Двайсет стъпки назад! Запазете дистанцията!

Заповедта да напуснат стената на мнозина може да изглежда глупаво, нали до нея много по-добре може да се укрепиш и да отблъскваш атака след атака! А като отстъпиш, даваш възможност на врага да маневрира, да се подреди след изкачването и да атакува. Така е, но не съвсем. С орките номерът със стената няма да сработи. Тук спасението е единствено в плътен строй, а за това трябва да се отстъпи назад.

Човешката линия, настръхнала от копия, мечове и брадви и прикривайки се с щитовете, бавно започна да отстъпва назад. Орките вече бяха стигнали до преградата от колове, когато стрелците пуснаха последните си стрели, пронизвайки без проблем доспехите им.

Докато се промъкваха между острите колове, орките се забавиха и командирът на стрелците, надвиквайки шума на битката, даде най-разумната заповед:

— Отстъпваме на втора линия!

Стрелците вече тичаха към чакащите ги мечоносци, промъкваха се между тях и формираха втората линия на отбраната.

Харган отстъпи заедно със стрелците, оставяйки зад себе си само хората на Лисицата и почти достигналите стената орки.

— Хайде, Лисица!

Но старият воин нямаше нужда от заповеди. Той и сам знаеше какво да прави.

Четирийсет арбалета изведнъж се появиха пред смаяните и вече прескачащи стената орки.

Щрак!

Сякаш огромна невидима верига удари по редиците на Първите, принуждавайки ги да отлетят назад, да повалят своите другари и да ги повлекат към дъното на клисурата.

Войниците метнаха арбалетите на гръб и се втурнаха към надеждната стена от щитове и мечове. С един от топузите си Лисицата небрежно отнесе главата на най-пъргавия орк и хукна да догонва арбалетчиците.

Още един орк се прехвърли през стената, последваха го други четирима, и ето че вече десетки войници от расата на Първите скачаха от стената на земята пред очакващия ги човешки строй.

— Мечоносци! На коляно! — ревна Харган.

Десетниците повториха заповедта на командира и първата редица падна на дясно коляно.

— Залп, кур-рви!