Прокрадващ се в сенките

Вторият залп стрели беше насочен по доста по-стръмна дъга и падна върху хората почти отвесно. Разнесоха се крясъци… От първата вълна останаха едва тридесет човека, останалите намериха смъртта си от стрелите на Кучите лястовици. А до спасението си трябваше да пробягат още около петдесет ярда.

— Вторите номера! Три крачки назад! Дъга шест пръста нагоре! Първите номера! По оцелелите! Прицелно! Залп!

Линията на стрелците трепна и се разпадна на две линии. Задната стреля в дъга, изпращайки стрелите си към вече приближилата се нова вълна. А предната линия стреля в права стрелба, довършвайки оцелелите воини от първата вълна.

Разбира се, човешките стрелци не бяха елфи, при които седмата стрела напуска лъка, когато други пет са във въздуха, а първата вече пие кръвта на врага, но и хората са способни да нанесат опустошителни щети на врага с мощните си лъкове, чиято конструкция беше копирана именно от асиметричните бойни лъкове на елфите.

Първата линия стрелци довърши оцелелите, нито един войник от челната вълна не успя да се добере до спасителната мъгла на клисурата. Черните тела, надупчени със стрели с бяло оперение, останаха да лежат по кафявата земя.

В същото време стрелите на втората линия вече се изсипваха на главите на новата вълна нападатели.

— Вторите номера! Три стъпки напред! Съединете се! Всички заедно! Дъга осем пръста нагоре! Залп!

Отново обединилата се линия стрелци стреля едновременно.

— По врага! Прицелно! С корекция за вятър половин пръст наляво! Стреляйте по свое усмотрение!

Дясната ръка плавно се протяга зад дясното рамо, към гърба, търсейки стрела, защото забитите в земята отдавна са свършили, после стрелата с лек шум напуска колчана и прилепва към тетивата. Плавно движение на ръката, тетивата изпуква, съпротивлявайки се с всички сили, задържане на дъха, а далеч, далеч, от другата страна на клисурата, белее размито петно — лицето на врага. Без да диша и без да трепне, стрелецът плавно пуска тетивата, тя изплющява гневно по ръкавицата и изплюва стрелата… Жужене на ядосана пчела. Толкова бърз и кратък миг на полет… Удар! И ето че стрелата гневно трепти, забита дълбоко в окото на човека…

От втората вълна две десетици все пак успяха да избягнат стрелите и се скриха в мъглата. Няколко стрелци се надвесиха над стената и пуснаха стрели в клисурата, надявайки се да уцелят скрилите се там нападатели.

— Остави, кур-рви! Вие стрелци ли сте или обущари?! Излишно е да стреляте в мъглата! По третата вълна! Дъга шест пръста нагоре и половин пръст наляво! Залп!

Харган изсумтя одобрително. Не случайно Блидхард беше командир на стрелците. Така да коригира и насочва стрелбата можеше само истински Играещ с вятъра.

— Лисица! Пригответе се! Ей сега ще дойдат! — извика Харган.

— Няма да дойдат! — ухили се Лисицата. — Не са глупаци да тръгнат само двадесет души на пробив! Ще изчакат другите!

— Ако изобщо има други! — ревна в отговор познатия на Харган от нощния обход стрелец, пускайки поредната стрела. — Стрели!

Между редовете на стрелците и мечоносците тичаха разносвачи на стрели. Един от тях притича зад стрелеца и пъхна сноп стрели в колчана му.

Блидхард безспирно даваше команди, като ежесекундно променяше посоката на стрелбата, заставяйки стрелите да летят ту по стръмна, почти невъзможна дъга, ту по права линия, сеейки смърт сред редиците на нападателите. В третата вълна щастливците бяха дори по-малко, отколкото във втората, и в клисурата се скриха не повече от петнайсет души.

— Стрели! — извика някой от войните.

Командирът на атакуващите постави стрелци едва в четвъртата вълна. Докато хората на Блидхард се разправяха с третата линия нападатели, четвъртата, въоръжена с къси и не толкова далекобойни лъкове, приближи на разстояние за стрелба.

Преди да се мушне под скования специално за подобни случаи огромен дървен щит, Харган успя да забележи облака стрели, летящ към тях…

Мечоносците паднаха на колене и вдигнаха щитовете над главите си, а тези, които нямаха щитове, се скриха под щитовете на другарите си. По-трудно беше за хората на Блидхард — не всички успяха да оставят лъковете и да вдигнат лежащите в краката им дъсчени прегради против стрели.

Харган почувства как в щита удари стрела, после друга. Още една се заби в земята до крака му. Войникът в съседство, опитващ да се скрие зад малък кръгъл щит, извика, когато една от стрелите го улучи в бедрото, откри се за миг и след като получи закъсняла стрела в шията, захърка и се свлече на земята.

Най-накрая обстрелът приключи и Харган отметна надупчения със стрели щит.

— Избийте гадините! — дереше се Блидхард. — Хайде! Кур-рвенски отрочета!

Стрелците отново грабнаха лъковете.

— Свободен залп!

Вражеските стрели бяха навсякъде — и в земята, и в щитовете, и в стените на укреплението, и в хората.

— Развратник! — изкрещя Харган. — Какви са загубите?!

— Осемнайсет убити! — долетя отговорът малко по-късно. — Основно от хората на Блидхард! Ранените не ги броих!

— Залп!

Пляс! Пляс! Пляс! Тетивите плющяха по ръкавиците, а стрелите свистяха във въздуха, заглушавайки дори писъците на умиращите.