Прокрадващ се в сенките

Ветеран! Сега всички бяха ветерани. И много старите, и зелените хлапета. Всички, минали през битките при бреговете на Черната река, при Раненг, при Майдинг, ставаха ветерани или покойници. Последните, колкото и да е тъжно, бяха мнозинство.

— Добре, нека му предадат да действа според обстоятелствата.

— Моята помощ ще ви трябва ли? — към разговарящите стотници пристъпи Сиена.

Тя вече беше нахлузила стоманена броня, а бронирана качулка прикриваше главата й. Само за една нощ оръжейниците с подръчни средства бяха успели да сглобят прилична защита за невисоката магьосница. Както и вчера, Сиена нямаше никакви оръжия, само медальонът във формата на капка блестеше на шията й.

— Вашата помощ, лейди Сиена, ще ни потрябва в най-скоро време — Харган погледна към десетника от охраната й.

Последният кимна, показвайки, че всичко е наред. Двама от подчинените му държаха тежките щитове на бронираната пехота. Ако между двете армии започнеше обстрел с лъкове, със стоманените щитове магьосницата щеше да е надеждно защитена от заблудена стрела.

— А какво да правя сега? — някак тъжно и разочаровано попита тя.

— Ще чакаш.

Но не се наложи да чака дълго. От мъглата изплуваха фигури.

— Орки!

— Гото-о-ови! — разнесе се по редиците на стрелците вика на десетниците.

— Вдигнете знамето — скъпернически процеди Харган.

Заповедта му беше изпълнена незабавно. Над укреплението се издигна жълто платнище. Платът за него пожертва Сиена, като позволи да откъснат част от собствената й палатка. Отрядът беше сформиран едва вчера, но въпреки това трябваше да има знаме, пък ако ще да е парцал, прикован към млада трепетлика вместо към дръжка. На парцала нечия неумела ръка бе нацапала нещо подобно на куче с крила и лястовича опашка. А също така и нещо на оркски език. Харган изобщо не се съмняваше, че художникът-полиглот е вложил в тези непонятни завъртулки най-тежките обиди към расата на Първите.

Хората мълчаливо гледаха приближаващата вълна врагове. Започва се…

Врагът спря, преди да приближи на разстояние един хвърлей със стрела — прекалено далеч, за да се разгледат лицата. Сега Лястовиците виждаха само фигури, неясни тъмни силуети през завесата на мъглата.

От редиците на врага излязоха трима воини. Средният носеше бяло знаме, а левият наду рог, призовавайки за преговори.

— Откога орките започнаха да преговарят и да ползват рогове, а не барабани? — измърмори Харган, надявайки защитните ръкавици.

— Това… — промълви воинът, застанал до него. — Това… не са орки… това… са хора! Със сигурност! Това са хора!

По редиците на защитниците пробяга шепот:

— Хора? Откъде? Цялата армия отдавна отстъпи! Някои от нашите? Помощ? Но защо от страната на врага?

Междувременно тримата преговарящи стигнаха до ръба на клисурата и спряха.

Наистина, хора.

— Хей, вие! Чувате ли ме? — извика десният, висок, добре сложен воин с широка гъста брада.

— Не сме глухи! — отвърна Развратника някъде от десния край на укреплението, където Харган го беше изпратил да командва.

Резките гласове разпръснаха очарованието на лятното утро.

— Тук над пропастта имаше мост? Какво сте го направили?

— Изядохме го! А вие кои сте и какво, мътните ви взели, правите от другата страна? — отново извика Развратника.

Харган не се включи в разговора, на Развратника езика му работеше много по-добре, нека си говори.

— Ние сме доблестната Шеста южна армия на Валиостр, сега Първа ударна човешка! Създадена по заповед на славните орки от доблестни воини, желаещи благоденствие и щастие на цялото човечество.

— Чакай малко, чакай малко! Каква е тази Първа ударна човешка? И за Шеста южна лъжеш, от тях никой не оцеля, те попаднаха във врящ котел при Болтник!

— Какво ви става, момчета, не разбирате ли?! — раздаде се гневен глас от редиците на стрелците. — Това са дезертьори! Предатели! Миши опашки! Минали са към орките!

— Ще се бием със свои?!

— Негодници!

— Не разбират ли, че орките после ще ги убият?!

— Да прекратим този позор!

— Няма милост за предателите!

— Достатъчно, разбрах! — ревна Брадатия, чувайки пороя от обиди, които го засипаха от другата страна на клисурата. — Дойдох да ви направя изгодно предложение!

— Ела тук и ще ти го натъпчем това предложение в задника, мръсен страхливец! — изкрещя Развратника, скочи и размаха меч.

— Ти ли си командира?!

— Аз съм командира! — Харган се изправи в цял ръст от другия край на стената. — Какво искаш да ни предложиш?

— Какво го слушаш, командире? — изсъска Лисицата, седнал с хората си точно под стената, но Харган дори не се обърна.

— Великата армия на Първите, достойна да властва над цяла Сиала, ви предлага да сложите оръжие и да влезете в състава на Първа ударна човешка армия. Съпротивата е безсмислена, ние сме много повече от вас, след няколко часа ще дойдат силите на орките и ще ви избием! Защо да губите живота си?! Войната е загубена, това дори на доралисците е ясно! Присъединете се към нас — ще останете живи, а може би дори ще забогатеете! Орките са справедливи. Те не искат да избиват всички наред!