Прокрадващ се в сенките

— Безсмислено е, дъждът вече трети ден не спира. Дървото е напоено с вода, а я виж какви трупи има там! Никога няма да пламнат. По-добре извикай нашата магьосница, да видим на какво е способно момичето.

Развратника звучно изпръхтя. Той многократно беше заявявал на всеослушание на какво могат да бъдат способни младите момичета в тази възраст, но Харган го посъветва да запази всички тези мисли за себе си, ако не иска да доживее живота си като врабче, след като лейди Сиена му направи някоя магия.

Магьосницата нямаше и осемнайсет. Имаше кръгло луничаво лице с чип нос и голяма детска уста, къса кестенява коса и сини очи. Харган и досега се чудеше как така младата магьосница се съгласи да остане в неговия отряд. Беше прекалено малка, за да е добра с магиите и да се противопоставя на опитните шамани на орките. Просто напразно си жертва живота.

Ако е маг, трябва да е стар и с брада! За съжаление в отряда не остана нито един опитен магьосник, всички заминаха с армията, щяха да са нужни в последната битка, а ако на Харган му трябва такъв, тогава нека вземе най-добрата ученичка на един от архимаговете на Ордена.

— Викали сте ме? — раздаде се зад гърба му ясен женски глас.

Той се обърна.

Качулката се беше свлякла от главата й и мокри кичури бяха полепнали по челото. На шията й на сребърна верижка висеше медальон във формата на капка вода.

Магьосницата го гледаше предизвикателно, знаеше, че не вярва особено в способностите й.

— Да, хм… хм… лейди Сиена. Можете ли да направите нещо с този мост?

Тя проследи погледа му:

— Тоест да го разруша?

— Ако сте способна на това.

Тя се зачерви и му хвърли гневен поглед.

— Нека всички да се отдръпнат по-далеч от моста.

Харган кимна на Развратника и последният със скептичен израз на физиономията заповяда на войниците да се отдръпнат на безопасно разстояние от ръба на клисурата.

Младата магьосница втренчи поглед в огромния мост, хапейки напрегнато напуканата си долна устна.

Времето минаваше, а с моста не се случваше нищо. Развратника нетърпеливо запристъпва от крак на крак, а Харган вече си мислеше, че все пак ще трябва да се опита да изгори проклетия мост, когато магията на Сиена най-накрая подейства.

Нямаше нито гръмотевици, нито мълнии, нито каквито и да било други ефекти, които обикновените хора очакват от една магия. Мостът просто жално изстена, изскърца, а след това с грохот рухна на дъното на клисурата. Във въздуха увисна облак дървен прах и стърготини.

— Уау! — възхитено ахна Развратника. — Мамка му, как само го счупи!

Развратника млъкна, осъзнавайки, че си е позволил грубост, недостойна за слуха на магьосница от Ордена.

Сиена радостно се усмихна, без да обръща внимание на думите му, и погледна към Харган. Като щастливо селско момиченце, чийто баща й е купил нови дрехи на местния събор.

— Благодаря ви, лейди Сиена, добра работа.

Тя отново се усмихна:

— Мога ли да си тръгвам?

— Разбира се — отвърна Харган.

Тя направи няколко крачки, олюля се замаяно и пльосна на мократа земя.

Харган и Развратника се затичаха едновременно към нея:

— Какво ви е?

— Нищо страшно — лицето й беше пребледняло и луничките се открояваха на фона му като ярки петна. — Винаги е така… след магия… слабост. Ей сега ще мине.

— Разв… Клирд! — поправи се Харган, нямаше защо да смущава момичето с глупави прякори. — Помогни на лейди Сиена да отиде до палатката си. И да…

— Хайде, командире — обидено избоботи Развратника. — Аз да не съм дете? Ще я придружа с цялата почтителност, на която съм способен.

Харган изобщо не се съмняваше, че стотникът ще направи всичко както трябва, а след това дори ще намери отнякъде мляко за Сиена — казваха, че добре възстановява силите на магьосниците. Битката не беше далеч и способностите на младата магьосница щяха пак да им потрябват.

Старият воин обхвана с поглед отсамната страна на клисурата, където въоръжените с лопати воини строяха укрепления, засипвайки дървените стволове със земя или дялкайки ги с брадви. Въпреки заповедта му работеха не петдесет човека, а всички.

Харган махна с ръка на младия десетник, един от войните на Пограничното кралство, промъкнал се през обкръжението на орките. Човекът беше доказал смелостта си при Иселин и получи под свое командване десет мечоносци.

— Видя ли нашата магьосница, десетник?

— Да, командире.

— Вземи твоите хора и не мърдайте от нея. Ако трябва, с тела я защитете от стрелите на орките, но ми я запазете! Сам разбираш колко ни е нужна!

Десетникът удари свит юмрук в гърдите, обърна се и тръгна в посоката, където току-що се бяха скрили Развратника и Сиена, като в движение събираше хората си.

Харган си плю на ръцете и вдигна една лопата от земята. Нямаше навик да бяга от работата.

А дъждът неспирно се сипеше от плачещите небеса…

Най-ужасното изтезание — това е очакването. То пречупва, че дори и убива много хора. Какво би могло да бъде по-лошо от това да стоиш зад невисоки стени от струпани дървени трупи, покрити с пръст, и да се взираш в есенната мъгла в продължение на цял ден, наблюдавайки все една и съща картина — път, изчезващ в белезникавата стена на мъглата.