Прокрадващ се в сенките

— Исилия, както винаги, не се намесвала в никакви войни, надявайки се, че те ще я подминат, да се моли Мирануех за помощ нямало никакъв смисъл — вашето кралство никога не е живяло в мир с тази страна. С тъмните елфи след настъпването на Зимата заради нелепата гибел на техния принц просто нямало смисъл да се разговаря, те от много години не били стъпвали във Валиостр… Кралството останало само срещу врага. Само съдбата и армията можели да спрат вълната орки. Никога преди Първите не били нападали толкова многобройни. Хората прекалено презирали всички други раси, за да водят с тях големи войни. Как може да се воюва с полуживотни? А тук изненада. Никой не очаквал нападението им и за тази небрежност си платили скъпо. Уморената след дългото отстъпление армия срещнала орките под стените на Раненг и загубила битката. Столицата била превзета, а след това и унищожена. Армията и краля отстъпили на север. Измъчените хора, тормозени постоянно от челните отряди на орките, се оттеглили в Авендум да дадат там последна битка — по-нататък нямало накъде да се отстъпва. Е, освен в Студено море или през Самотния великан към Безлюдните земи. Но и едното, и другото било чисто самоубийство. Оставало им само да умрат с достойнство. На Грок му трябвало време, за да се подготви за решителната битка. Време, което той, уви, нямал. Армията се нуждаела от почивка, най-малко един ден. Преди всички тези места били покрити с гъста гора. Села още нямало… Тоест, разбира се, имало, но били мизерно малко като брой… За изграждането на пътя, на който сме сега, или на главния тракт, в онези дни никой не бил помислял. Имало един единствен достатъчно голям път от Раненг до Авендум. И той минавал точно през местността, която сега се нарича Харганова пустош. Този стар път днес е изоставен и забравен, но тогава бил свързващата нишка между централните градове на Валиостр. Именно по него отстъпвала армията. На съвета, където присъствали не само военни, но и представители на съвсем наскоро създадения Орден, решили, че трябва да пожертват част от войниците, за да задържат преследвачите поне за няколко дни. Местността била подходяща: навсякъде гора, пътят бил само един, врагът нямал избор и трябвало да мине по него. На едно място пътят пресичал дълбока клисура. Отляво и отдясно на клисурата имало непроходими блата, затова решили тук да задържат врага толкова, колкото е необходимо, за да могат основните сили на хората да се отдалечат възможно най-много. Обърнали се с апел. Търсели доброволци, които да останат на място и да задържат орките. Удивителни същества сте вие, хората. Понякога за петак или друга някаква глупост сте готови да си прегризите един друг гърлата, а понякога решавате да защитите със себе си гърба на другарите си — с ясното съзнание, че живи няма да се измъкнете. Откликнали над три хиляди. Три хиляди човека, съгласни да станат смъртници, готови да умрат по склоновете на клисурата, но да не пропуснат орките. От тях избрали триста, да жертват останалите било просто глупаво. Три хиляди биха издържали малко по-дълго, отколкото триста, но в крайна сметка пак щели да загинат, но за сметка на сериозно обезкървяване на армията. А войниците и без това вече били малко. Определените да останат нарекли Кучи лястовици. Наистина, не знам защо, историята не ни казва това. Те останали, а армията заминала. Командвал ги стар ветеран, преди бил стотник при Грок. Стотникът се казвал Харган. На негово име „признателните потомци“ кръстили това място. Основната цел на Харган била да задържат врага за половин ден, не повече. А те спрели придвижването на армията за цели четири дни. Нито един орк не преминал, докато бойците на отряда били живи. Войниците на Харган осигурили на армията на Грок безценна почивка и време да се подготвят за срещата с врага пред Авендум. Ако не били Лястовиците, не се знае каква щяла да е историята на кралството. По-нататък събитията са ви известни. Грок влязъл в бой, орките все пак нахлули в Авендум, последните четиристотин бойци се приготвили да дадат живота си, когато дошли тъмните. Никой не ги очаквал. Нито хората, още по-малко пък орките. Елфите загърбили обидата към хората и им се притекли на помощ в последния възможен момент. Тъмните не можели да пропуснат такъв случай — да си разчистят сметките с роднините. Пролетната война била спечелена. Е, това май беше всичко.

— А тази пустош?