Прокрадващ се в сенките

— Кой тук е разказвача, ти или аз? — ядоса се Кли-кли. — Ако си толкова умен, сам го разкажи, а аз ще отида да спя! А ако не можеш, тогава млъкни и слушай!

Арнх примирително вдигна ръце, показвайки, че повече няма да се обажда.

— Първите, посрещнали армията на огрите, били пограничните гарнизони. Те се опитали да задържат нападателите, докато вестоносците стигнат до столицата. Ако някой не знае, тогава Раненг бил столица, едва след войната я преместили в Авендум, по-далеч от Ллее. Та така — шутът се замисли за момент, загубвайки нишката на историята. — Орките изтласквали пограничните гарнизони. А те отстъпвали и се биели, надявайки се да дочакат основните сили на хората. Вестоносците успели, Грок пристигнал с армията и на брега на Иселина двете армии влезли в битка. Шест дни Първите се опитвали да преминат реката, но хората ги отблъсквали. На седмия ден, понасяйки огромни загуби, орките пробили отбраната на Грок на четири места и изтласкали армията на хората, принуждавайки ги да се оттеглят на север. Целият южен Валиостр бил загубен. От Шамар44 не идвали никакви вести и Грок решил, че Пограничното кралство вече е унищожено.

— Ха! Пограничните не се дават просто така! — самодоволно възкликна Арнх, но натъквайки се на погледа на Кли-кли, млъкна.