Прокрадващ се в сенките

Още не можех да се успокоя от лудото препускане, все имах чувството, че съм на седлото на Пчеличка и се нося колкото се може по-далеч от битката с чудовището.

— Успокой се — Арнх свали шлема и прокара ръка по изпотеното си теме. — Нали чу какво има в селото.

— Карантина — подсказа Кли-кли.

— Точно така! Карантина! Три месеца носа си няма да покажат! Може да не се притесняваш от преследване.

— Значи ще съобщят в Раненг, за да ни пресрещнат — не се успокояваше Гръмогласния.

— Ама че си глупав човек! Нали ти казвам, че има карантина! Не само пратеник, но и пършив гълъб няма да изпратят! Прав ли съм, лейди Миралисса? — обърна се Арнх към елфийката, за да потвърди думите му.

— Ако там наистина има медна чума — отвърна му замислено тя, без да сваля очи от издигащия се над гората дим.

— А какво друго да е, ако не зараза? — искрено се удиви Мармота.

— Каквото ти дойде на ум! — обади се Халас. — От този Орден всичко може да се очаква! Вие, хората, сте толкова доверчиви и наивни — маговете зад гърба ви кой знае каква беля крият! Какво, не съм ли прав, а?

Гномът обходи със суров поглед целия отряд, търсейки несъгласни с мнението му, но глупаци, готови да влязат в спор с него, не се намериха.

А и по принцип Халас си беше прав. Орденът постоянно си играеше с огъня, аз веднага си спомних съня за виелицата, разразила се в Авендум след неуспешния опит да се унищожи Неназовимия с помощта на Рога. В резултат се беше появила Забранената територия. И почти никой не знаеше каква роля е изиграл за това любимият на всички Орден. Сред хората нямаше дори слухове за тези минали събития. От тук лесно можеше да се предположи, че щом не знаем за някои неприятни грешки на Ордена, спокойно може да не знаем и за други. И тези други може да са по-големи. Много по-големи.

— Какво са правили там? — продължи в същото време гномът. — А тази карантина? А-ха да им повярвам! Пък дори и там да има чума, то те са я направили. Правили са си някакви магии, умниците, оплескали са нещата и ей ти на чума!

Гномът сви ръка в жест, известен от древни времена по целия свят. Халас просто кипеше от омраза към Ордена. Защо ли? Дали нямаше стари сметки за уреждане с маговете?

— Стига вече, Халас — примирително каза Фенерджията.

— Стига вече?! Защитаваш тези два плъха, които едва не ни затвориха за три месеца?! И мога да ти кажа, че след три месеца вече нямаше да сме сред живите! Така да се каже, за три дни неочаквано ще се гътнем от медна чума! Само джуджета могат да повярват на такава глупост!

Делер мълчеше и търпеше. С набралия инерция гном сега беше по-добре да не се закачаш.

— Къде се е видяло село да бъде опустошено за три дни?! Да бе! И то точно тук! Извинете ме, лейди Миралисса, но ми накипя! Самите магове са виновни за всичко, макар да не знам какво точно са правили и каква глупост е излязла… Но накрая са хвърлили от небето десетки мълнии и стотици огнени топки, за да скрият уликите. Сринали са селото до основи!

— А ти откъде знаеш, че са го сринали? Видял ли си го? — избоботи Медения.

— Един гном няма нужда да го вижда! Ние работим с огън още от деца и такъв дим се получава само когато в пещите гориш костите на земята43! И дори тогава не винаги! Този огън е магически! С носа си го усещам! Затова са извикали и егерите — да задържат всички, докато маговете не приключат с работата си!

— Достатъчно! — Гръмогласния прекъсна най-накрая обвиненията на Халас. — Дали е имало чума или нещо друго едва ли някога ще разберем, но във всички случаи трябва да се махнем колкото се може по-далеч от това място, и предпазливостта няма да ни навреди. Ако не с гълъби, може и с мисъл да предупредят. Чувал съм, че маговете го могат това.

— Това още не го могат — гномът смяташе да изреди какво могат да правят възпитаниците на Ордена, но хвърли поглед към Миралисса и реши, че не е за нейните уши. — Виж каква гадина са отгледали! Нищо чудно в селото да гъмжи от такива ръце — като джуджета в пещери!

— Само архимагове могат да говорят на големи разстояния — обърна се Кли-кли към Гръмогласния. — А колкото до тази твар, тя не е тяхна, Миралисса я създаде! Между другото, лейди Миралисса, откъде разбрахте, че ще ни трябва точно такава ръчичка?

— Не знаех, безценни ми Кли-кли — черните устни на елфийката се разтегнаха в отровна усмивка. — Аз всъщност подготвях заклинание за заспиване. Всички трябваше да заспят. Всички освен маговете. Снощи не си представях, че ще срещнем хора от Ордена. Наложи се да рискувам, като се надявах, че с двамата магове все някак ще се справим.

— Но откъде тогава се появи тази твар, треш Миралисса? — изуми се Ел.

— Откъде ли, мой верни к’лиссанг? Попитай нашия зелен спътник, нали той драскаше върху моето заклинание! Появата на това същество е изцяло заслуга на Кли-кли.

— Откъде да знам? — виновно подсмъркна гоблинът. — Мислех, че са само драсканици.

— Имахме късмет, че се появи това чудовище, а не обикновена крава — иронично отбеляза Миралисса. — Тогава маговете доста щяха да се посмеят над шаманството!