Прокрадващ се в сенките

Оставаше ни да разчитаме само на едно — шаманството, подготвено от Миралисса. Сега вече неотлъчно наблюдавах подскачащата в ръцете й обгоряла пръчка.

— Млъкни, Халас — рязко се сопна Миралисса. — Вие смятате да ни задържите въпреки заповедта на краля?

— Да.

— Може да имате проблеми със съвета на Ордена. Непременно ще съобщя на магистър Арцивус за действията ви — направи последен опит да избегне сблъсъка елфийката.

— Както желаете — учтиво се усмихна Балшин. — Съобщете, но само след свалянето на карантината, не и преди това.

На мага сякаш изобщо не му пукаше за съвета. Но спътницата му трепна нервно, когато Миралисса спомена съвета на маговете.

— А какво ще стане, ако откажем да се подчиним? — спокойно попита Ел.

— Ще бъдем принудени да използваме сила — огорчи се Балшин.

— Успокой се, к’лиссанг — обърна се Миралисса към Ел. — Няма да проливаме кръв, ще се подчиним.

Ел неохотно кимна, но по лицето на Делер плъзнаха червени петна. Само му дай знак и ще започне да троши глави наляво и надясно със секирата, без да му пука за численото превъзходство на противника и двата мага в добавка.

— Знаех си, че ще се вслушате в гласа на разума — учтиво се поклони магът, стараейки се да скрие победната усмивка.

— Къде ще ни настаните? — Миралисса с небрежен жест счупи пръчката на две и я хвърли настрана.

Маговете не обърнаха никакво внимание на постъпката на елфийката. Какво от това, че я е счупила и хвърлила? Балшин и Клена бяха прекалено доволни, че надменната елфийка не се хваща за с’каша, за да обърнат внимание на някаква си пръчка.

Но аз забелязах. А и не само аз. Погледът на Кли-кли хитро светна, той също знаеше за какво беше използвана пръчката преди това и какви завъртулки рисуваше по пепелта на лагерния огън.

— О, не се притеснявайте, треш Миралисса! Ще останете в лагера на егерите, там е много…

Какво точно „е много“ Балшин така и не можа да каже, защото откъм знамето се раздадоха ужасени писъци. Признавам, в началото и аз също много се уплаших. До този момент не бях виждал свободно разхождаща се по пътя човешка ръка. Да, наистина, на пръв поглед това беше отделила се човешка ръка, само че малко по-голяма. Поне стотина пъти. На дланта й спокойно можеха да се поберат трима ездачи заедно с конете.

Ръката енергично движеше пръсти и пълзеше в посока селото право към заграждението и уплашено крещящите стрелци. При това печално пъшкаше, а многобройните й червени очички, разположени по краищата на всеки пръст, гледаха осъдително към крещящите хора.

Всички викаха, крещяха, виеха, към гласовете на стрелците се присъедини и нестройният хор на копиеносците. Виковете ставаха по-силни и в тях се промъкваше все по-голяма паника, но никой не помръдваше, сякаш се бяха вцепенили.

Чудовището спря и се изправи на палеца и кутрето, докато другите три пръста насочи към небето, предоставяйки пред погледа ни длан, която почти изцяло бе заета от огромна паст с редки игли-зъби. После ръката, която досега само пъшкаше, реши да разнообрази малко ситуацията и изрева.

Тук вече всички се втурнаха да бягат. Няколко от най-големите смелчаци стреляха по чудовището с лъкове, но стрелите заседнаха в краката-пръсти, без да причинят никаква вреда.

— Спасявай се! Да бягаме! Караул! В гората! — пронизителният вик на Кли-кли беше подхванат от мятащите се по пътя егери.

— В гората! В гората! Да бягаме! Да бягаме!

Бяло-червените егери сякаш вятър ги издуха, останаха само най-глупавите и тези, които просто не успяха да се скрият.

В битката се включиха и маговете, мятайки огнени снопове светлина от ръцете си.

— Гарет! Докога смяташ да зяпаш тази глупост?! — закрещя в ухото ми Кли-кли в опит да надвика грохота на взривяващите се заклинания.

Паническите нотки, които до съвсем наскоро присъстваха в гласа на гоблина, когато съветваше всички да се скрият в гората, бяха изчезнали. Шутът находчиво се беше възползвал от ситуацията и даде добър съвет на егерите да изчезват, като по този начин освободи пътя ни за отстъпление.

— Тръгвай! Нашите вече изчезнаха! Или се надяваш да кукуваш тук три месеца? — Кли-кли заби пети в Перце и се втурна след офейкалите по пътя Диви.

Последвах го, оставяйки зад гърба си отстъпващите елфи, а също и битката между маговете и най-смелите егери с чудовищната ръка.

Изви се порив на вятъра и аз неволно се обърнах. Миралисса и Ел препускаха точно зад мен, приведени към шиите на конете. Чудовищната ръка профуча встрани, смачквайки под себе си няколко брези. Маговете неуморно размахваха ръце и като че ли предимството беше на тяхна страна.

Копитата на Пчеличка затракаха по дървения мост, за миг се мярна познатият ручей и с бясна скорост отлетя назад. Измъкнахме се и никой дори не се опита да ни спре. Всички бяха прекалено заети със спасяването на собствения си живот.

— Не бива да се задържаме — изхриптя Гръмогласния. — Ако тия решат да ни подгонят…

Отрядът беше спрял на върха на хълма, откъдето за първи път видяхме горящото село. Нищо не се беше променило — черният дим все така се извиваше към небето и нямаше намерение да изчезва. Сериозен огън бяха запалили!