Прокрадващ се в сенките

— Ти упълномощен ли си да правиш такива заявления и предложения? — запита Харган, усещайки как зад гърба му гневът на воините започва да клокочи.

— Да! Аз съм дясната ръка на славния командващ Олми!

Харган познаваше един Олми от бившия Шести… По-точно, беше чувал за този човек. По принцип, само хубави неща. Затова беше още по-изненадващо и ужасно, че е преминал на страната на врага.

— А не се ли страхуваш, кучи сине, че ще получиш стрела в окото? — извика Развратника.

От укреплението се разнесе одобрителен рев.

— Дойдох с бяло знаме, да преговаряме! Вие няма да стреляте! — нагло се ухили Брадатия.

— Нашият отговор е не! Няма да се предадем! — каза Харган.

— Ама че глупаци! — ядосано ревна Брадатия. — Колко сте зад тези хилави дръвчета? Най-много двеста, а ние сме почти хиляда! Ще се изкъпем в кръвта ви!

— Ела и я вземи! Първо ще трябва да се спуснете, а после и да се изкачите по клисурата! — пламна Развратника. — Стрелите ни ще стигнат за всички ви!

— Войници! Не слушайте този идиот! — закрещя парламентьорът. — Ще получите живот! Това не е предателство, а разумен изход! Вие не може да устоите! Давам ви още един шанс! Убийте командирите и минете на наша страна!

Харган не се съмняваше в лоялността на войниците и не се страхуваше от удар в гърба, но вече трябваше да сложи край на разговора с този гласовития.

— А сега ти ме слушай, парламентьоре! Аз също ще ти дам един шанс! Ти си страхливец, който е предал собствената си раса! Надявам се, че тичаш бързо? Тогава бягай и изпревари нашите стрели! Това е моят отговор.

Вече обръщайки се, видя как знаменосецът хвърля настрана безполезното бяло знаме и хуква назад, тръбачът пък се замята по ръба на клисурата, а очите на Брадатия се разшириха.

Развратника и Харган скочиха от стената и десетимата стрелци, сякаш само това чакали, стреляха.

Всички се целеха в Брадатия и той, получавайки десет стрели в гърдите, падна, без да успее да направи нито крачка.

— Кой стреля така, глупаци?! — в дребното жилаво човече Харган разпозна Блидхард, командирът на всички стрелци. — Ето така се стреля по предатели!

Спрямо Блидхард бойният лък изглеждаше гигантски, но дребосъкът плавно опъна тетивата и също така плавно я пусна. Стрелата изсвистя във въздуха и се заби право между плешките на вече значително отдалечилия се знаменосец. Човекът разпери ръце и се свлече неподвижен на земята.

— Приключвайте с тези отрепки — и в строя! — Блидхард вече бързаше към другия фланг.

Побягналият тръбач го повали точната стрела на един от стрелците и той се свлече в клисурата, изчезвайки в мъглата. Така и не се разбра дали е само ранен или наистина веднага се е отправил към мрака.

— Войници! — ревна Харган. — Сега ще се бием не с орки, а с такива като нас! С хора! С предатели, забравили вкуса на майчиното мляко и преминали на страната на врага! Нека ръцете ви не трепнат! Убивайте отстъпниците без пощада!

И по редиците на решилите да умрат, но да не пропуснат врага, се разнесе:

— БЕЗ ПОЩАДА!!!

Черната стена на враговете се залюля, потръпна и човешките вълни тръгнаха в атака. Предателите атакуваха в линии, всяка от по сто — сто и петдесет души. Все още бяха далече, но след минута, може би две, лицата им вече щяха да се виждат.

От двете страни затръбиха рогове. Нападателите се окуражаваха с викове и подрънкване на оръжие. Хиляда. Хиляда, готови на всичко, след като веднъж са преминали на страната на орките. За тях нямаше връщане, така че щяха да се сражават до последно. Но Харган не се и съмняваше, че неговите момчета ще издържат, защото не ги атакуваха орки… Кучите лястовици имаха и друго предимство — клисура със стръмни стени.

Първата вълна нападатели продължаваше да напредва, приближавайки все по-близо и по-близо. Воините бягаха, надявайки се колкото може по-бързо да преодолеят опасната зона на стрелите, оставяйки за мишени другарите си, които тичаха на двадесет крачки зад тях — в следващата вълна.

— Кой идиот ги командва? — промърмори Харган.

Да бягат като тълпа, подлагайки се на стрелите, без дори да слагат щитове пред себе си, беше глупаво. Много глупаво. Но нападателите просто нямаха друг избор.

— Дъга пет пръста нагоре! Залп! — командата на Блидхард заглуши дори воплите на нападателите.

Стрелците насочиха лъкове нагоре — рязко изщракване и стрелите изсвистяха, политайки в сивото небе.

— Дъга седем пръста нагоре, корекция за вятър половин пръст вляво! Залп!

Новите смъртоносни оси се откъснаха от лъковете в същия момент, когато първата вълна стрели се стовари върху главите на нападателите. Някои успяха да сложат щит пред падащата смърт, други просто по щастлива случайност избягнаха срещата със стрела. Но като цяло първите нападатели вкусиха цялата горчивина на смъртта. Косата й мина през редиците на предателите и ги разреди, поразяваше глави и рамене, пробиваше брони и ризници, впиваше се в гърдите.

На земята останаха повече от осемдесет тела, но оцелелите упорито продължиха да тичат, опитвайки се възможно най-бързо да се потопят в мъглата на клисурата и да станат невидими за стрелците.