Прокрадващ се в сенките

Старецът изгаси слънцето на джуджетата, измъкна факлата от скобата, където я беше сложил на слизане, и с пъшкане започна да се изкачва по стълбите. Целия път обратно изминахме в мълчание. После старецът все така мълчаливо заключи желязната врата и ме заведе до една маса, но не в читалнята, а до поставената в обособен малък кът, заобиколен от книги, и мърморейки нещо под нос, хлътна в коридора, от който съвсем наскоро ме беше вкарал в библиотеката. Бях съвсем сам в тази пуста, изгубена сред книгите заличка. Като цяло жителите на Авендум не обичаха много да задълбават в царството на знанието, а пък на това място още по-рядко би се появил човек.

Започнах изследванията си с най-простото и лекото. Оставяйки настрана малката книжка, придърпах към себе си тежкия том с картите на града. Бяха ги подвързали и превърнали в книга. Страниците от тънък пергамент тихо шумоляха под пръстите ми, докато ги прелиствах в търсене на интересуващото ме място в Авендум. Чертежите в книгата поразяваха със своята яснота и детайлност. Веднага се виждаше, че са изработка на старателните джуджета. Само техните големи, акуратни ръце можеха да нанесат линиите с такава чистота и любов. Заедно със страниците пред очите ми прелитаха улиците на Авендум, неговата история. Това, което ми трябваше, открих след четиридесетата страница. Забранената територия. Разбира се, тогава маговете от Ордена още не бяха се сблъскали с Рога на дъгата, превърнал пет улици в прокълнато място, отделено с магическа стена от останалата част на града. Три успоредни улици, тръгващи от Пристанищния град в посока града на Занаятчиите. Улици Спящата котка, Човешка и Гробищна. Последната в единия си край свършваше в старо гробище, където навремето са погребвали мъртвите.

Сега всички ги погребват извън града, на брега на Студено море, но по-рано, когато Авендум е бил малък, гробището се е намирало в чертите на града. Под прав ъгъл на улица Спящата котка минаваше улица Магьосническа, която плавно преминаваше в площад, на който с намираше старата кула на Ордена. По-нататък площадът преминаваше в улицата на Покривчиите. Обхванах с поглед цялата карта, стараейки се да запомня всички тези улици, къщи и пресечки. Наречете ме глупак, но аз никога не съм копирал планове и карти върху пергамент. За какво ми е тогава главата? Запомнях, осъзнавайки, че ще бъде сравнително лесно да се проникне в Закритата територия, но какво ли ще ме чака там? Макар че не би трябвало да има нищо страшно, иначе страшното отдавна щеше да се промъкне през магическата стена на магьосниците от Ордена. Най-много да има ходещи мъртъвци, от които винаги можеш да се отървеш с едно добро бягане.

Както и предполагах, тези улици заемаха голяма част от сегашния град, и бяха много по-големи, отколкото се надявах. Няколко от сегашните улички спокойно можеха да се поберат в най-малката от тези в Закритата територия — улица Човешка. Предстоеше ми трудна задача, но така или иначе трябваше да вляза в старата кула на Ордена, ако исках да намеря гроба на Грок. Не разбирах, как предишните две експедиции са тръгвали за Храд Спайн, без да знаят къде да търсят Рога? На какво са разчитали?

Някъде около обяд все пак успях да натъпча в главата си всички тези къщички и пресечки на Забранената част. Отпуснах се изтощен на стола, затворих дебелия том и го избутах настрана. Стомахът ми безцеремонно напомни, че е празен. Попитах минаващия покрай мен Болт дали не може да ми донесе или да ми купи нещо за ядене. Получих само свиреп поглед и подмятане, че коремът трябва да се пълни в ресторанта, а не в хранилището на знания. Решавайки да сменя подхода, аз извадих малка сребърна монета и я завъртях на масата. Преди още монетата да спре, Болт я сграбчи като сврака лъскава дрънкулка и хукна нанякъде между книгите и свитъците. В крайна сметка се върна с огромно количество храна и четири бутилки кисело червено вино. Не беше пожалил монетата и мъкнеше пиене за цяла рота. Обядвахме на същата маса, като само избутахме книгите настрана. За половин ден така и никой не посети сградата на библиотеката и аз, оглозгвайки безвкусното жилаво пилешко бутче, започнах да разбирам колко самотен и тъжен се чувства старецът тук. Междувременно Болт наблягаше основно на виното. Като утолих глада си, аз отпратих стареца някъде по-далеч да не ми пречи, и той се махна, като отнесе бутилките вино и храната.

Взех малката книга, на която с черни букви беше написано: „Храд Спайн. Нощна мистерия, обгърната със смърт. История и предположения. Научна работа на маг Далистус Снежния от Ордена на Авендум“.

Хм. Ще е интересно да се прочете. Макар да не смятах, че ще науча нещо ново. Префърцунени букви и гравюри, карти, рисунки на неизвестни същества. Страшната история ме грабна и потопи в старата епоха на тайните.