Проломът

Според Лорън Орденът на кубита започнал съществуването си в началото на деветдесетте. Доколкото тя имаше представа, това била повече или по-малко група много богати хора, финансиращи свои собствени тайни проучвания за разработването на реален квантов компютър. Мотивът им бил просто страхът — в глобалната надпревара за създаването на такава машина онзи, който пръв пресече финала, ще се сдобие с огромна власт и влияние. А доста от вероятните победители едва ли биха използвали тази власт в интерес на света. Мнозина биха предпочели да я използват почти за обратното. Орденът на кубита искал да спечели състезанието, след което грижливо да подбере няколко организации, които наистина се водят от хуманитарни подбуди, и просто да им предостави новата технология.

Добра идея. И добър повод да бъдеш убит. Дългосрочните интереси по принцип не харесват заплахите и са склонни да изразяват тази си нагласа чрез насилие.

Лорън нямаше представа дали групата е постигнала целта си или поне е успяла да постигне някакъв напредък. Не знаеше също къде са работили и къде са провеждали срещите си, нито пък дали Тангента е в състояние да намери някой друг член на организацията.

Завърши разказа си и отново ги изгледа един по един.

— Помогнах ли ви?

Травис срещна погледа на Пейдж. Тя си мислеше абсолютно същото като него.

— Помогна ни — увери той Лорън.

— Разполагат с работещ модел — каза Травис.

Двамата с Пейдж стояха при отворения портал на оградата на повърхността и гледаха как самолетът — този път „Гълфстрийм“ — отлита с Лорън на борда. Тя беше помолила да остане в Бордър Таун. Тук щяла да се чувства в по-голяма безопасност. Не беше така. Точно в момента това бе може би най-несигурното място на планетата, намиращо се под прицела на Шепот. Самата Лорън нямаше да я грози нищо, ако е някъде другаде; вече им бе дала цялата информация, с която разполагаше.

— Мисля, че си прав — каза Пейдж.

Травис гледаше как самолетът се смалява до размерите на детски модел. После се превърна в искряща точка, а накрая изчезна.

— Има ли някакъв шанс подобен компютър да е в състояние да бие Шепот? — попита той. — Затова ли тези хора представляват заплаха за него?

— Зная съвсем малко за квантовите компютри. От време на време в техническите списания се появяват статии за потенциала им. Мощта им расте експоненциално с добавянето на повече кубити, но точно това е трудното. Добавянето. Има някакво ограничение, десет или дванайсет кубита, нещо такова. Не са достатъчно, за да се постигнат особени резултати. Но ако някой успее да построи квантов компютър с петдесет или сто кубита, ще надмине всички. Направо ще ги издуха. Мисля, че дори и тогава има ограничения в приложението им — ограничения във вида математика, — но със сигурност могат да се намерят начини това да се заобиколи. Няма съмнение, че ще е страхотен пробив, ако някой наистина създаде работеща версия.

Травис се замисли. Кръгът пак се затваряше. Ако квантовият компютър наистина бе заплаха за Шепот, то той би предвидил и него. И би накарал Пилгрим да открие и унищожи мястото, където се правят разработките, много преди завършването му.

Това бе само едно от нещата, в които не виждаше смисъл. Имаше и няколко други. Все имаше чувството, че това объркване е част от плана на Шепот. Всяка добра стратегия трябва да изглежда като безсмислица за онези, срещу които е насочена.

Какъв беше планът му? Каква бе крайната цел на Шепот? Достатъчно трудно е да се досетиш за желанията на едно човешко същество. А какво би могло да иска това нещо?

33.

Цял ден пристигаха снимки и видеозаписи от отделението, претърсващо къщата на Елис Кук. Хубава къща. Вътре обаче нямаше нищо, което да намеква за членуването му в каквато и да било тайна група. Огледаха тръбите на климатиците. Разрязаха килимите. Разбиха и отвориха огромния сейф в мазето. Разглобиха на части механичния навес до басейна. Системата от помпи и филтри, която докарваше морска вода от пристанището с капацитет стотици литри в минута, бе способна да напълни басейна за по-малко от час. Само човек със сто милиона долара в сметката би могъл да си помисли, че се нуждае от подобно нещо. Но не откриха никакъв квантов компютър.

Записите от кулата на международното летище „Оуън Робъртс“ на Голям Кайман показаха нещо интересно. Няколко пъти в годината там кацал „Еърбъс A318“, достатъчно голям, за да побере над сто пътници, но регистриран като бизнес самолет. Всеки път отлитал само след няколко часа. Водел се на името на Кук, но бил регистриран в „Далас — Форт Уърт“, където имал постоянен хангар. По всичко личеше, че Кук не е използвал самолета като лично превозно средство. За целта имал „Дасолт Фолкън“, който държал на самия остров. Големият самолет не карал Кук никъде, а тъкмо обратното — докарвал хора при него. Много хора, всичките наведнъж. Изводът бе очевиден — къщата на Кук на острова бе централата на групата. Или една от базите им. Претърсването обаче не доведе до нищо, а справката с регистъра на острова не показа Кук да е собственик на други земи или имоти.