Проломът

Лесен въпрос. Нервният център на сградата, контролната зала за сигурност, се намираше точно под залата на отбраната. С Шепот — а нямаше съмнение, че го носи със себе си — Пилгрим можеше да научи кодовете за всички системи в сградата. И да ги използва срещу тях.

Тя се обърна към най-близката група въоръжени оператори с намерението да ги извика и да ги поведе нагоре. Можеха да стигнат до залата за сигурност за шейсет секунди. Но преди да успее да каже каквото и да било, вентилационната система на тавана забълва струи бял газ. За момент Пейдж си помисли, че се е включила противопожарната система и е започнала да изпомпва халон. След това го подуши.

Не беше халон.

Разбира се. Разбира се, че Пилгрим щеше да включи тази система. Толкова прост ход, мамка му!

За момент помисли да вкара всички в квартирата си, макар да знаеше, че е безсмислено — в стаите й също имаше климатична инсталация. Погледна ги в очите, един по един — газът вече действаше на някои, — и по някаква причина задържа погледа си върху непознатия. Колкото и да беше объркан, успяваше да държи страха си изкъсо. Пейдж отново се запита кой ли е.

После коленете й се подгънаха и докато зрението й се замъгляваше, го видя да пристъпва напред да я хване, след което всичко потъна в мрак.

37.

Травис се събуди и откри, че паметта му е възстановена — трите изгубени дни отново бяха част от миналото му. Събуди го Пейдж, която като че ли плачеше за нещо, и след миг той разбра защо. Събуди го кашлянето на шейсетина други оцелели при атаката, завързани до тях двамата в голяма конферентна зала.

Събуди го и Арън Пилгрим, който стоеше над него. Макар от Тангента така и да не му бяха показали негова снимка, Травис го позна. Не би могъл обаче да каже откъде, та дори животът му да зависеше от това.

Четирима мъже с карабини пазеха пленниците. Пилгрим привлече вниманието им с поглед, после посочи Травис и Пейдж.

— Тези двамата.

Двама от пазачите преметнаха оръжията си на рамо и замъкнаха Пейдж, а след това и Травис, на три метра от стената, покрай която бяха наредени останалите.

Пилгрим посочи осем други; сред тях бе Крауфорд и д-р Фейгън, червенокосата, която търсеше начин да установи контакт с другата страна на Пролома. Хората на Пилгрим извлачиха и тях по голия под до Травис и Пейдж.

Пилгрим ги огледа замислено, после кимна и каза:

— Убийте останалите.

— Не! — изкрещя Пейдж.

Стрелбата започна още преди викът й да отекне от стените. Хората на Пилгрим тръгнаха бързо по редицата, като пускаха куршум в челото на всеки пленник. Травис усещаше как тялото на Пейдж се свива в спазъм при всеки изстрел, при всеки умоляващ вик на обречения, при всеки безнадежден опит да се извърти наляво или надясно в последния миг, за да избегне участта си. Когато всичко свърши, тя трепереше, разтърсвана от сподавени хлипове. Завързан, Травис не можеше да й предложи друга утеха освен да се притисне в нея. Тя реагира, като се притисна в рамото му и заплака.

Над главата й Травис видя върху конферентната маса стоманена кутия — куб със страна около двайсет и пет сантиметра. Беше заключен и отгоре имаше дръжка. Миниатюра на гигантската версия на борда на Хвърчило. От процепа през средата му се процеждаше тънка ивица синя светлина, подобно на пръстена на някаква планета с формата на куб.

Пилгрим се обърна към избраните оцелели. Очите му се спряха върху Травис.

— Ти си шибана марионетка на това нещо — каза Травис.

— Може и да дърпа конците — отвърна Пилгрим. — Но играта е моя.

Травис наблюдаваше изражението му, докато го казваше. В очите му нямаше блъф. Този човек наистина вярваше в думите си. Вярваше, че Шепот служи на неговите интереси, а не обратното.

— Но кой си ти, че да говориш за марионетки? — продължи Пилгрим. От тона му личеше, че Травис би трябвало да разбира думите му по по-многозначителен начин. После се усмихна. — Аха, ясно. Дори не помниш, че сме се срещали, нали?

Травис се взираше мълчаливо в него. Ако това бе някаква шега, не я разбираше. А и не беше сигурен, че му пука.

— Както и да е — каза Пилгрим. — Трябваше да си тук, така че предполагам, всичко върви както трябва. Което идеално ме устройва.

Телефонът му иззвъня. Пилгрим отговори. В настъпилата тишина Травис успя да различи ясно гласа от другата страна на линията.

— Всичко, което ни трябва, е заключено зад бронираните врати — каза обаждащият се. — Компютрите са изпотрошени. Не можем да разбием кодовете.

— Зная — каза Пилгрим.

— Ще ни трябва най-малко час, за да пробием вратите и да влезем в главната лаборатория.

— Час и петнайсет минути. — Не беше предположение. Погледът му спокойно се спря върху кутията на Шепот. — Действайте. Техниците започнаха ли да връщат в строя защитната система?

— В момента го правят. Има много проблеми. Взривът е помел куп важни елементи. Поправят системата ръчно, така че ще им трябва около половин час, плюс-минус няколко минути.

Пилгрим прекъсна разговора и прибра телефона.

— Идеално — повтори той и кимна на двама от четиримата си мъже. — Останете при тях.