Пропастта на опрощението

Техникът се поколеба за момент, но Скорпион знаеше, че професионалната гордост в крайна сметка ще победи.

— Това не би трябвало да е проблем.

— Тогава нека насочим вниманието си към светлата страна. Тази течност трябва да дойде отнякъде. Най-вероятно ще отнемем част от товара от някои други помпи.

— Да, сър — отвърна прасето, по-скоро примирено, отколкото убедено.

То даде заповед на екипа да пожертва въпросните нива. Наложи се да повтори инструкциите няколко пъти, преди работниците да се убедят, че говори сериозно и действа по нареждане на Скорпион.

Скорпион разбираше резервите му. Поддръжката на трюмните помпи беше много сериозно нещо на борда на “Носталгия по безкрая” и изключването на някоя от тях никога не се правеше току-така. Веднъж щом дадено ниво бъдеше наводнено с химическите течности и ексудати на Капитана, обикновено беше много трудно да бъде върнато в състояние, годно за употреба от хората. Сега обаче настройката на оръжието беше по-важна. Изключването на помпата беше по-логично от изключването на подслушващата апаратура в сектора. Ако загубата на три-четири нива означаваше да имат реалистична надежда да разгромят преследващите ги вълци, цената нямаше да е много висока.

Светлините отслабнаха, дори постоянният фонов шум от трюмните помпи стана по-приглушен. Оръжието произведе изстрел.

Докато се въртеше, набирайки нужната скорост, то се превърна в безшумна, подобна на колона мъгла от движещи се части, в бляскава вихрушка. Във вакуум то се движеше с ужасяваща бързина. Изчисленията бяха показали, че дефектът само в една миниатюрна частица на хипометричното оръжие стига “Носталгия по безкрая” да бъде разкъсана на парчета. Скорпион помнеше колко грижливо го бяха сглобявали конджоинърите и сега разбираше защо.

Следваха дословно инструкциите за настройката. Тъй като тя зависеше извънредно много от поносимостта на атомно ниво, поне така беше обяснил Рьомонтоар, не можеше да има две напълно еднакви версии на оръжието. Също като ръчно изработените пушки, всяко щеше да има свой откат, неизбежен ефект при производството, който трябваше да бъде пресметнат и след това — компенсиран. Но при хипометричното оръжие не ставаше въпрос само за компенсиране, а по-скоро да се намери връзка между причина и следствие в определени граници на очакванията. Веднъж щом този модел бъдеше определен, оръжието можеше на теория да произведе своя ефект почти навсякъде, като пушка, способна да стреля във всички посоки.

Скорпион вече го беше виждал в действие. Не беше необходимо да разбира как работи, а само какво прави. Беше чул звуковите гръмове, при които сферични обеми от атмосферата на Арарат преставаха да съществуват (или, както можеше да се предположи, се трансформираха или се разпределяха някъде другаде). Беше видял как от морето беше отделено полусферично парче; споменът за надвисналата водна стена го караше — дори сега — да потреперва от необяснимото, противоестествено явление, на което бе станал свидетел.

Технологията, както беше обяснил Рьомонтоар, беше невероятно опасна и непредсказуема. Дори когато беше правилно произведено и настроено, хипометричното оръжие можеше да се обърне срещу своя създател. Донякъде беше като да стиснеш кобра за опашката и да шибаш с нея враговете си, като се надяваш змията да не се извие и да не ухапе ръката, която я държи.

Проблемът беше, че се нуждаеха от тази змия.

Слава Богу, не всички аспекти от функционирането на хипометричното оръжие бяха съвсем непредвидими. Обсегът му на действие беше ограничен до няколко светлинни часа от самото оръжие и съществуваше приемливо добре определена връзка между скоростта на въртене на оръжието около собствената му ос (измерена посредством параметър, за който Скорпион дори не желаеше да мисли) и радиален обсег в дадена посока. По-трудно можеше да се предвиди посоката, в която ще бъде изстрелян унищожителният мехур и физическите измерения на действието на въпросния мехур.

Процедурата по тестването изискваше да се установи ефектът от изстрелването. Това не би било трудно, ако се намираха на планета: строителите на оръжието просто щяха да настроят скоростта на въртенето му около оста така, че ефектът да се прояви на безопасно разстояние, а след това да предположат какви ще са неговите измерения и посока на действие. След осъществяването на изстрел щяха да изследват предсказаната зона на действие за индикации, показващи, че сферичен пространствено-времеви мехур — в това число и материята в него — просто е престанал да съществува.