Пропастта на опрощението

В открития космос обаче настройването на хипометричното оръжие беше много по-трудна задача. Не съществуваха сензори, способни да доловят изчезването на няколко атома междузвезден газ в няколко кубически метра вакуум. Следователно, единственото практическо решение беше да опитат да настроят оръжието вътре в самия кораб. Разбира се, това беше страшно опасно: ако мехурът се появеше в сърцевината на някой от конджоинърските двигатели, корабът щеше да бъде унищожен на мига. Но настройване на оръжие по време на полет беше правено и преди, по думите на Рьомонтоар, и при този процес нито един от корабите му не беше пострадал.

Единственото, което не бяха направили веднага, беше да изберат цел вътре в кораба. Възнамеряваха да изпробват действието му върху обвивката на кораба, на безопасно разстояние от жизненоважните му системи. В такъв случай процедурата трябваше да предизвика оръжието, все още с оригиналните си координати, да генерира малък, незабелязан мехур на унищожение извън корпуса. След това щяха да стрелят многократно с него, настройвайки всеки път по мъничко скоростта на въртене около оста му, като намаляват радиалното разстояние и така приближават мехура все повече до корпуса. Там навън не можеха да го видят; можеха само да предполагат, че се приближава, без никога да са сигурни дали всеки момент ще засегне корпуса на кораба или е все още на стотици метри разстояние. Все едно канеха зъл дух на спиритичен сеанс: моментът на появата му пораждаше едновременно очакване и страх.

Районът на изпробването около оръжието беше изолиран до самата обвивка на кораба, без автоматичните контролни системи. Всички, които все още не бяха замразени, бяха преместени възможно най-далеч от него. След всеки изстрел, тоест след всеки наподобяващ гърчене и съпроводен с отскачане колапс на мятащите се механизми, техниците на Скорпион обмисляха задълбочено събраните факти, за да преценят дали някакво сферично парче от кораба с диаметър един метър току-що не бе престанало да съществува. Процесът на фината настройка продължаваше по този начин, техниците променяха отново и отново по мъничко параметрите на оръжието и се вслушваха в резултатите.

Осветлението притъмня отново.

— Долавям нещо — обади се миг по-късно техникът. Скорпион видя, че на екрана му се появиха множество червени индикатори. — Идват сигнали от…

Но техникът не успя да довърши изречението си. Думите му бяха заглушени от надигащ се рев, шум, който не приличаше на нищо, което Скорпион бе чувал досега в “Носталгия по безкрая”. Това не беше писъкът на въздуха, излизащ през намиращ се наблизо пробив, не беше стон от разбита структура. Много повече напомняше ниски, изпълнени с агония вокали, издадени от някакъв огромен звяр, който е ранен.

Стонът започна да отслабва, като отзвучаваща гръмотевица.

— Мисля, че постигнахте желания ефект — рече Скорпион.

Слезе долу да го види лично. Оказа се много по-лошо, отколкото се бе опасявал: не ставаше въпрос за откъсването на еднометрово парченце от кораба, а за зейнала, широка петнайсет метра рана, чиито току-що срязани ръбове блестяха в ярък сребърен цвят. Зеленикави течности валяха из празнината от прекъснатите тръби; един електрически кабел се мяташе напред-назад из празното пространство, пръскайки във всички посоки искри всеки път, когато се допреше до метална повърхност.

“Можеше да бъде и по-лошо” — рече си Скорпион. Унищожената част от кораба не включваше нито едно от обитаемите пространства или жизненоважните системи. Усещаше се лека загуба на въздушно налягане, тъй като въздухът на това място бе изчезнал, но иначе оръжието не беше нанесло кой знае какви поражения на кораба. Но това очевидно не можеше да се каже и за Капитана. Някаква част от нервната му система явно бе минавала през засегнатия обем и станалото несъмнено му бе причинило болка. Силата й можеше да се определи трудно, както и дали беше преминала или все още продължаваше. Може би нямаше точен човешки аналог. А ако имаше, Скорпион не беше сигурен, че иска да го разбере, защото за първи път му беше дошла наум следната смущаваща мисъл: ако Капитанът беше усетил такава болка от увреждането на нищожна част от кораба, какво щеше да стане, ако се случеше нещо много по-лошо?

Да, можеше да бъде и по-лошо.

Посети техниците, които настройваха оръжието, попивайки с поглед нервните им изражения и жестове. Очакваха мъмрене, в най-добрия случай.

— Изглежда, се оказа доста по-голямо от метър — рече той.

— Никога не сме били сигурни какво точно ще стане — обади се ръководителката им. — Можехме само да гадаем и да се надяваме…

— Знам — прекъсна го Скорпион. — Никой не е казвал, че ще е лесно. Но сега, след като вече разполагате с тази информация, можете ли да настроите оръжието така, че да служи на по-практически цели?

На лицето на жената се изписаха едновременно облекчение и съмнение, сякаш все още не вярваше, че Скорпион няма намерение да я наказва.

— Така мисля… благодарение на току-що наблюдавания резултат… разбира се, все още няма гаранции…