Пропастта на опрощението

— И предположението е, че скътлърите са били унищожени от инхибиторите?

Квесторът пъхна някаква трошица в неясно очертаната устица на своето животинче.

— Извадете си сама заключения.

— Винаги точно това съм и правила — уточни момичето. — И моите заключения са, че тук се е случило нещо различно.

— Нещо ги е изтребило — рече квесторът. — Това не ви ли е достатъчно?

— Не съм сигурна, че е същото, което е изтребило амарантинците или която и да е от другите култури. Ако това бе дело на инхибиторите, мислите ли, че щяха да оставят цяла тази луна? Може и да имат известни угризения, когато стане дума да се унищожи някакъв свят, място с установена биосфера, но една безвъздушна луна като Хела? Щяха да я превърнат в пръстенова система или в облак радиоактивна пара. Но онзи или онова, което е сложило край на скътлърите, съвсем не е било толкова радикално. — Рашмика направи пауза от страх да не разкрие прекалено много от скъпоценната си теза. — Всичко е направено набързо. Оставили са прекалено много след себе си. Сякаш са искали да отправят някакво послание, някакво предупреждение.

— Вие говорите за едно съвсем ново бюро за космическо унищожение, така ли?

Момичето сви рамене.

— Ако фактите го изискват.

— Съмненията в собствените ви идеи не са ви особено присъщи, нали, мис Елс?

— Знам само, че изчезванията и скътлърите трябва да са свързани. Така мислят и всички останали. Само че са прекалено уплашени, за да го признаят.

— А вие не сте?

— Аз съм оставена на Хела с определена цел — заяви тя, излезлите от устата й думи като че ли бяха изговорени от някой друг.

Квесторът впери в нея погледа си, без да го отмества смущаващо дълго време.

— А това пътешествие — рече най-сетне той, — това търсене на истината, независимо колко врагове ще ви създаде… то ли е причината толкова да искате да стигнете до Неизменния път?

— Има друга причина — промълви едва чуто Рашмика.

Квесторът като че ли не я чу.

— Имате особен интерес към Първите адвентисти, нали? Забелязах го, когато споменах за ролята си като легат.

— Това е най-старата от църквите. И една от най-големите, струва ми се.

— Най-голямата. Орденът на Първите адвентисти управлява три катедрали, включително най-голямата и най-тежката на Пътя.

— Знам, че имат археоложка група — призна момичето. — Писах им. Там със сигурност трябва да има някаква работа за мен.

— За да можете да разпространите теорията си и да раздразните всички?

Рашмика поклати глава.

— Ще работя тихо и кротко, ще върша каквото трябва. Това няма да ми попречи да изследвам материалите. Имам нужда от работа, за да мога да изпращам пари вкъщи и да направя някои проучвания.

Квесторът въздъхна, сякаш сега целият свят и всичките му проблеми бяха негова отговорност.

— Какво точно знаете за катедралите, мис Елс? Във физически смисъл, искам да кажа?

Тя почувства, че този път въпросът му е искрен.

— Те са движещи се структури, много по-големи от кервана, много по-бавни… но все пак машини. Пътуват из Хела по екваториалния път, който наричаме Неизменния път, като осъществяват една обиколка веднъж на всеки триста и двайсет стандартни дни.

— И целта на тези околосветски обиколки е…?

— Халдора да бъде винаги на небето, винаги в зенита си. Светът се движи под катедралите, но катедралите анулират това движение.

На устните на квестора се появи призрак на усмивка.

— А какво знаете за движението на катедралите?

— То е бавно — обясни момичето. — Катедралите трябва да се движат средно със скоростта на бебешко пълзене, за да осъществят една обиколка на Хела за триста и двайсет дни. Една трета от метъра за секунда е достатъчна.

— Не изглежда бързо, а?

— Не, наистина.

— Уверявам те, че изглежда, ако към теб се плъзгат неколкостотин вертикални метра метал и работата ти е да отстъпваш от пътя им в последния възможен момент, преди да си се озовал под плочите на веригите им. — Квестор Рътланд Джоунс се приведе напред, притисна впечатляващия си корем към бюрото и сплете пръсти пред себе си. — Неизменният път е покрит с плътен лед. С едно-две усложнения, той обвива планетата като лента. Никога не е по-широк от двеста метра, а често е и по-тесен. Но дори една малка катедрала може да бъде широка петдесет метра. А най-големите, като “Лейди Моруина” например, са двойно по-широки. И тъй като всички катедрали искат да се намират на определеното с математическа точност място, отговарящо точно на зенита на Халдора в този момент, съществува известна степен на… — гласът му придоби подигравателна игривост… — …съревнование за място. И то може да бъде доста ожесточено между съперничещите си църкви, дори между свързаните от общоцърковния протокол. Саботажите и мошеничеството не са нещо нечувано и невиждано. Дори между катедралите, принадлежащи на една църква, се наблюдава известна надпревара.

— Не съм сигурна, че разбирам какво искате да кажете, квесторе.