Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)

— Но това, което одеве ми предсказа… — ухили се Аякс и й намигна.

— За теб може да е хубаво, за боговете може да е лошо.

— Дай тогава поне още веднъж, щом така и така…

— Не бива. Атина ще се разсърди.

— Щом първия път не се разсърди…

— Ще те погуби, ти казвам! — опита тя още веднъж да го отклони.

Аякс обаче изръмжа страховито, както ръмжеше, когато се хвърляше в боя, за да сплаши противника, и зверски я награби. Сега изнасилването излезе почти истинско и повече й се хареса, но Касандра си остана неумолима. Когато той, потен и възторгнат от себе си, извика самодоволно: „Е, хайде, богиньо, сега вече можеш да ме погубиш!“, тя му рече с плашещо спокойствие:

— Не бързай, и това ще стане.

— Ти… сериозно ли?

— Сериозно, мили.

Младият герой панически застяга многобройните каишки на бойните си доспехи.

— Почакай — рече тя, размислила. — Ти ще ме заведеш при Агамемнон. Пленил си ме и ме отвеждаш като подарък за него. За теб ще е по-добре така.

И облече нова, неизмачкана туника, заоправя косите си.

— А него Атина няма ли да накаже? — попита я младият герой, следейки със суеверен страх сластните движения на тялото й.

— И него ще накаже — отвърна тя равнодушно.

— Ще те заведа тогава — възрадва се Аякс.

Агамемнон, предводителят на обединените гръцки войски, ги прие в царската си шатра, мерейки парадните си одежди, защото се готвеше за отпразнуването на победата. Макар в брадата му да се къдреха множество бели кичури, а бронята да бе изкована по издутата дъга на корема му, той носеше още много сила в себе си; беше горд, самоуверен и действително царствен. С такъв мъж не можеше да се пропадне.

След като изслуша рапорта на Малкия Аякс, той сдържано му благодари и каза, че ще има предвид неговото старание и храбростта му в боя. Очевидно и той знаеше за мнимото й проклятие, защото не показа никаква радост от подаръка. Това пролича и в доста хладното му обръщение:

— Мила Касандра…

Не забравила потеклото си, тя го прекъсна не по-малко царствено:

— Нека останем насаме, царю!

Агамемнон се посмути от дръзкото поведение на пленницата. Не му се и щеше сам да решава съдбата на царската дъщеря, но Аякс с видимо облекчение побърза да се измъкне от шатрата, още преди да бе го освободил.

— Мило момиче… — започна още по-хладно царят на Микена.

— По волята на боговете вече не съм момиче — пак го прекъсна Приамовата дъщеря, която никак не умееше да си затваря устата. Но все пак поне не се впусна в подробности.

Агамемнон съвсем се обърка:

— Е, щом е така… Впрочем друго исках да кажа, това си е твоя работа… — Той се ядоса над собственото си смущение и доста нецарствено извика: — Добре де, какво ще те правим пък теб сега? Дъщеря на Приам си, да те вземат мътните!

Касандра го прикова с пророчески поглед.

— Ти ще ме вземеш.

— Ааа, не! Тая няма да стане — замята се той из шатрата си. — И без това приказват, че много плячка съм взимал за себе си. След оная конфузна история с Бризеида и Ахил…

— Не ти ли харесвам? — запита го тя кокетно.

— Харесваш ми, но… Пък и доста ти е лоша славата.

Тя кипна, от което стана още по-хубава.

— Чуваш ли се, Агамемноне, какво говориш? Една дарба, дадена ми от самия Аполон, да носи лоша слава? Ох, дано да не те е чул Слънцеликия!

Агамемнон уплашено погледна към тавана на шатрата.

— Ама аз…

— Да смятаме, че не си го казвал — великодушно му прости Касандра. — Хайде, вземай ме! И да не си посмял да помъкнеш други робини, защото Клитемнестра ще те убие.

Той още по-нецарствено отстъпи пред нейната властност:

— Такава ли е волята на боговете?

— Ъхъ.

— Кажи нещо повечко де! Какво са намислили за мен?

Касандра си пое дъх и за пръв път съзнателно излъга. Не се оказа толкова трудно, колкото бе си мислила, защото боговете още не бяха й съобщили нищо определено — нито за Агамемнон, нито за собствената й съдба.

— Ти ще бъдеш много щастлив с мен. Царството ти ще стане богато, а народът ти ще живее в мир. Ще стигнеш до големи почести и дълбоки старини.

Така предричаха циганките по пазарищата, но в своето усамотение Касандра бе прозряла, че истините носеха само враждебност и самота. Тя бе се убедила, че троянци не й вярваха не заради лъжливото проклятие, а защото хората изобщо не обичат да им се предсказват лоши неща. Дори когато сами виждат безрадостното си бъдеще — та единствено глупаците не разбираха, че Троя не ще издържи обсадата! — те много се огорчават, ако друг им го посочи и инстинктивно предпочитат да не му вярват, да се самоуспокояват.

Резултатът потвърди нейното ново прозрение. Агамемнон я огледа с други очи и никак не му беше трудно да повярва, че ще му е хубаво с нея. Касандра беше красиво момиче. Е, по волята на боговете, вече не момиче, но срещу волята на боговете не се върви, особено когато те са благосклонни към теб. Пък сега те явно бяха благосклонни. И с голяма победа го дариха, и ето каква жена му изпратиха в шатрата!