Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)

— В проспекта те хвалят — казвам аз малко по-твърдо, — че съчиняваш само оригинални неща. Много съм любопитен какво ще съчиниш, ако, да речем, всичко онова, което се е търсило досега в другите криминални произведения, още от самото начало вече е известно. Хайде да приемем, че престъпникът е познат, знае се дори как се казва и къде се намира, да приемем, че и жертвата е известна, че са известни мотивите на престъплението, кога и с какво е извършено то, изобщо всичко е известно. Можеш ли да съчиниш тогава нещо криминално?

Съзнавам, че това си е чисто заяждане. Подравни ме одеве тая му прекалено блага назидателност, но пък и нали ще проучвам възможностите му — с банални поръчки не ще открия дали действително е по-способен от предишния ми компютър.

— Не мога да отговоря предварително, докато автоматът за съчиняване не е получил всички условия. Подайте ги съгласно ръководството — отвръща компютърът и ми е много трудно да си представя една хубава секретарка с такива бухалски очи.

— Добре — запалвам се аз от собственото си заядливо хрумване. Схемата на заданията лежи отворена пред мен, но не е нужно да поглеждам в нея, защото цяла нощ съм я изучавал. — Първо, да има убийство. И в днешния век читателят си е останал неизменно кръвожаден, та винаги го предпочита пред разните изнудвания, отвличания, кражби или стопански престъпления. Второ, убиецът да е… да е… Искам да кажа, да не е човек, за когото това е естествено, да не е някой бандит например или нещо такова. Нека бъде издигнат обществено човек, дори да е известен учен или човек на изкуствата. Читателите много обичат да четат за такива. Трето, жертвата да е жена, това повече затрогва. Да има и любов, разбира се. Кръв и сперма — такъв е хранителният разтвор на цялото изкуство още от Омир насам. Но нека убийството да не е резултат на ревност, прекалено е банално. Пето, ще ми се оръжието, с което е извършено, също да не е обикновено, тоест да е нещо, което никой и никога не е използувал като оръжие. Но, както казах, тези неща трябва да са предварително известни.

Чувствувах, че поставям на компютъра напълно абсурдна задача: криминално произведение, в което всичко предварително да е известно — за какъв дявол ще се пише тогава изобщо?, — и любопитно очаквах по какъв начин ще отблъсне поръчката. В ръководството дебело се подчертаваше, че компютърът отказва да работи, ако му се подаде нелогично и недостатъчно мотивирано задание. Но той ме подкани кратко с вълнуващия си алтов глас:

— Идея? Тема? Сюжет?