Първичен страх

— Мистър Стемплър, нали вие сте запомнили тази фраза и сте написали тези цифри върху задната част на главата на епископа, когато сте го убили?

Вейл скочи на крака.

— Възразявам… — започна той, но изобщо не успя да довърши изречението си.

Аарон леко се беше привел, когато въпросите на Венъбъл се бяха превърнали в атака. Щом Вейл стана да възрази, Стемплър изведнъж погледна нагоре с лице, изкривено от омраза. Тялото му сякаш се променяше, раменете му рязко се отдръпнаха назад и вратът му стана по-дебел. Устните му се отдръпнаха назад и оголиха зъбите С ръмжене на ранено животно той се изправи и прескочи парапета, отделящ свидетеля от разпитващия.

— Ти, лъжлива кучко! — изрева той. — Опитваш се да ме убиеш…

Съдебните заседатели като един се дръпнаха назад, шокирани от внезапния изблик на насилие.

Стемплър действаше така бързо, че пазачите и съдебният пристав бяха сварени неподготвени.

Стемплър се приземи на два фута пред Венъбъл, посегна, сграбчи я за косата и рязко я обърна, като я дърпаше към себе си. Обви с една ръка врата й, докато с другата я хвана под брадата и изви главата й. Тя изписка от болка.

Съдебната зала щеше да експлодира. Много от зрителите крещяха, други се спуснаха към вратите и се струпаха в коридора. Настана хаос.

Шоут, сепнат и безмълвен, дори не удари с чукчето.

Стемплър се придвижи заднишком от зрителите към скамейката, влачейки Венъбъл за врата.

— Господи! — каза Вейл полугласно и извика: — Рой, пусни я!

— Ще я убия — изкрещя той. — Ще й пречупя проклетия врат.

Вейл изтича на няколко фута от него. Венъбъл, с очи изкочили от страх и език наполовина извън устата, беше сграбчила ръката на Стемплър. Тя погледна към Вейл със смес от страх и молба. Стемплър леко изви врата й.

— Дръпни се назад — заповяда той.

Всякакви следи от акцент и хуманност бяха изчезнали. Беше останала само омразата на Рой.

— Спокойно, Рой — каза Вейл, с длани разтворени към него. — Пусни я, за Бога. Пусни я!

— Защо? Искате да ме убиете? Дори не ме споменахте, просто не ми обръщате внимание, нали? Ще позволите на тази кучка тук да ме разпъне на кръст!

Докато Стемплър отстъпваше настрани, един шериф пристъпи през вратата зад него и като извади пистолета си, дебнешком тръгна към него. Вниманието на всички в залата беше привлечено от този нов играч зад Стемплър. Стемплър се извъртя и замахна с ръката, която извиваше главата на Венъбъл. Лакътят му удари със все сила шерифа в лицето, разби му носа и го запрати назад. Пистолетът изгърмя и куршумът се заби в една греда. Една част от публиката се спусна с викове към вратата, а друга залегна на пода. Вейл продължи с молбите си.

— Откажи се, Рой. Никой не се опитва да ти навреди.

— Вие всичките лъжете! Вие сте убийците, вие сте тези, които ще извършат убийство.

Вейл изведнъж скочи напред и пъхна ръка между ръката на Стемплър и врата на Венъбъл. Втори полицай и съдебният пристав се понесоха през залата и го сграбчиха отзад, като рязко го дръпнаха, докато Вейл разтвори хватката му около врата на Венъбъл. Тя се строполи и бързо започна да се отдалечава на ръце и колене от мелето. Държейки се за шията си, тя с удивление погледна назад към сцената зад себе си. Стемплър изглеждаше като супермен. Той отхвърли съдебния пристав от себе си с една ръка, като изпрати якия мъж през масата на прокурора, която се срути върху него. Книжа, куфарчета, бележки изпаднаха на пода или се понесоха във въздуха.

Шоут възвърна в достатъчна степен присъствие на духа, за да извика за ред. Неговото искане се загуби в хаоса.

Докато полицаят и Вейл се бореха да укротят Стемплър, друг съдебен полицай бързо изведе съдебните заседатели от залата. Стемплър се дърпаше напред-назад, опитвайки се да отхвърли Вейл и полицая. После трети офицер изскочи, заклещи ръката на Стемплър зад него, като го натискаше напред, докато Вейл загуби равновесие и падна на пода. Над себе си видя лицето на Стемплър — лицето на Рой — изкривено от гняв.

— Аарон! — каза Вейл. — Аарон, чуваш ли ме?

Той се изправи на крака и застана на инчове от борещия се обвиняем. После внезапно, както ги беше нападнал, тялото на Стемплър се отпусна. Започна да трепери и после рухна, докато съдебният пристав и полицаят го тикаха извън залата. Вейл се движеше на близко разстояние зад тях.

— Ред! Искам ред в тази зала! — заповядваше Шоут, докато зрителите се превръщаха в бъбрива тълпа. Най-накрая Шоут удари с чукчето си.

— Съдът се оттегля — изрева той и тръгна към покоите си.

36.

Офицерите сложиха белезници на Стемплър и го докараха в арестантската стая в съседство със съдебната зала. Той се беше укротил напълно. Изглеждаше объркан и уплашен. Те почти го довлякоха до един стол в ъгъла и го сложиха да седне. Вейл коленичи пред него. Хвана с ръце лицето на Аарон и го погледна в очите.

— Аарон? — каза той.

Очите на Стемплър блуждаеха из стаята.

— Аз го направих, нали? Ох, Господи, аз го направих направо пред очите на всички.

— Всичко е наред — каза Вейл. — Просто се успокой.

— Какво стана? Какво направих?

— Не се тревожи за това — каза Вейл. — Изпратих за Моли, ще бъде тук след минута.