Първичен страх

— Хайде, синко, ти знаеш колко е трудно да влезеш без произход в тези правни фирми с платинени табелки. Ти си най-добрият адвокат в щата. Никой не иска да се изправи срещу теб.

— Това някакъв вид предложение ли е?

— Нека кажем, че това е част от твоето продължител но обучение. Трябва да се докараш малко.

Вейл се засмя.

— Искаш да кажеш да бъда приет от обществото.

Шонеси се засмя още по-силно.

— Точно това искам да кажа, да бъдеш приет от обществото.

— Защо да си давам труд?

— Защото искаш да се преместиш в другата част на града. Ти искаш това, което всички искат — поклони и реверанси, да си свалят шапката, да те наричат мистър и да са искрени. Не искаш да се занимаваш с разни гангстери. След десет, дванайсет години ще имаш пари в банковата си сметка, но ще ти е дошло до гуша от такава утайка като клиенти. Все още няма да си приет от обществото, както ти го каза.

— Затова ли ми пробутахте този случай с Рашмън?

Шонеси се засмя.

— Не му обръщай внимание. Трябва ти малко смирение, Мартин. Освен това те искат да направят едно смешно шоу от този процес, и ти ще им помогнеш. Ще ги накараш доста да поработят за тази присъда.

— Значи за това е всичко, да се направи едно хубаво шоу и да ме научите на малко смирение?

— Нещата стават по този начин, Мартин. Не можеш да идеш никъде без помощ, Мартин. Не можеш сам да се оправиш, трябват ти приятели.

— О, значи това беше приятелски жест?

— Правят ти услуга и в същото време ти правиш услуга. Сега е подходящо време да си плануваш бъдещето.

— И как предлагаш да направя това?

— Джейн Венъбъл ще се премести. Кантората на областния прокурор е широко отворена.

— Хайде, мислиш, че Джек Янси и аз можем да прекараме повече от десет минути заедно, без да се изтрепем един друг?

— На Янси ти си му необходим. Той е мързелив. И е загубил всичките си стрелци. Вече си е оголил задника. По дяволите, той никога не е притежавал твърдост за тази работа. Той е един политик на работа, която иска хладен ум. Винаги трябва да прави нещо бързо, преди всички да разберат колко е некомпетентен. Това, което иска, е да стане съдия — след осем, девет години в кариерата — и така да изживее остатъка от живота си. За да направи това, необходимо му е да възвърне репутацията си, понеже ти го караш да изглежда като малкото сираче Ани. Два пъти за една година с дела, отразени в пресата и изгуби двамата си най-добри прокурора в добавка. Силвърмън е все още в кома от процеса с Пинеро, а Венъбъл е на път за платинените фирми. Ти си му необходим, синко.

— Не мога да си позволя да работя със заплата на помощник областен прокурор. Само това дело може да ми струва седемдесет и пет или сто хиляди долара.

— Хайде, синко, ти направи половин милион от Пинеро и живееш като отшелник.

— Това са моите спестявания.

— Имам хора, които могат да превърнат твоите спестявания в ценни книжа, които ще струват милион, милион и половина през следващите няколко години. Това вече е от значение.

— Изведнъж всички искат да ми правят услуги.

— Това е защото си победител. Това, че приемаш поражението си в това дело с Рашмън, само показва колко си човечен.

— Защо всички толкова бързат да осъдят това момче?

— Защото това е лошо за обществото, лошо за щата. Колкото по-скоро свършим с това. Толкова по-добре. Както и да е, виждаш, че Янси ще получи съдийската роба. После кой знае? Ако преминеш за малко от другата страна — по дяволите, може да ти хареса прокурорството, човек не знае, докато не опита, нали така? След три-четири години кой знае къде може да свърши всичко? Искаш ли да водиш безплатни дела, когато станеш на петдесет?

Той погледна навън през прозореца на колата.

— По дяволите, ако искаш да бъдеш човек сред хората, прави това, което е от значение. Нека те плащат сметката.

— Какво, по дяволите, печелиш ти от това? — попита Вейл.

— Не обичам да се боря с хора, които не мога да победя — отговори Шонеси.

8.