Първичен страх

— Съжалявам — извика тя. — Не мога да го поема. — Не можеш да ми го възложиш. Аз съм уведомила, че напускам. Ще ме имаш още двайсет и осем дни, край. После съм вън оттук, Джек.

— Виж, Блендинг, Ленгтън и т.н. и т.н. ще се съгласят. Ти ще идеш при тях като герой. Голяма реклама за фирмата… национална реклама. Това ще се появи на първите страници на вестниците, Джени. По дяволите, аз мислех, че ще си доволна.

— Нямам време.

— Разбира се, че имаш, Джени.

— И престани с това галено Джени.

— Уорън и аз идеално се споразумяхме. Това дело е прекалено важно, за да го пренебрегнеш. Няма да за почнеш при тях, докато не свърши.

— Да те вземат дяволите! На никой ли не му хрумна първо да говори с мен? Вие си играете с моята кариера.

— Ти си моя, докато съдът произнесе смъртната присъда, мила моя. Трябва вече да свикваш с тази мисъл.

— Ти си направил това, за да ми го върнеш заради напускането.

— Виж, това ще бъде лесно разрешимо дело — просто не можем да поемем рискове. Не можем да го провалим, по всички нравила. — Той млъкна за минута, после добави: — И аз направих това, както ти мило се изрази, защото си най-добрият прокурор, който имам… и аз искам да съм дяволски сигурен, че ще имаме това копеле опаковано с панделка като подарък и завързано за горещия стол, разбираш ли? По дяволите, ти трябва да си поласкана, че съм те избрал за тази работа.

— Поласкана, друг път, просто нямаш никой друг. Вечно ще съм ти благодарна, Джек. Всичко, което знам за архиепископ Рашмън, са двете минути предаване, които гледах по четвърти канал тази сутрин.

— Държим заподозрения в ръцете си. Но знаеш каква е обществеността. Тя иска кръв. Око за око, така да се каже. — Той се изкикоти на жестоката шега, въпреки че Венъбъл не знаеше, че очите на архиепископа са били извадени по време на нападението.

— О, по дяволите — каза Венъбъл, — той вероятно при всички случаи ще се признае за виновен.

— Няма да стане. Обществото иска това момче да стане на въглен. Няма да приемем молбата за помилване. Той ще изгори при всички случаи.

— Ако адвокатът му реши да моли за помилване, нищо не можем да направим.

— Разбира се, че можем. Нашата позиция ще бъде той да иде на стола, край. Ако адвокатът му признае вината, пак ще искаме максималното. Адвокатът му ще отстъпи, освен ако е пълен идиот. Той нищо не губи.

— Има ли си вече адвокат?

— Не знам. Шоут ще назначи някого.

— Шоут ли ще гледа делото?

— Вероятно. Ще пише доста в печата за него, така че вероятно той ще го разглежда. Виж, всички искат това да свърши колкото е възможно по-скоро. Насрочването ще бъде утре и бих казал, че процесът ще почне след шейсет дни. Така че какво губиш? Един месец преди да се преместиш. Ето прочети това.

Той плъзна следобедния вестник но бюрото към нея и тя неохотно седна и се зачете в статията.

Един деветнайсетгодишен обитател на Дома на Спасението и един от любимите възпитаници на архиепископ Рашмън бе арестуван рано днес и обвинен в убийство и обезобразяване на католическия прелат, се съобщава в полицейските доклади.

Полицията посочи Аарон Стемплър с адрес Рийджън стрийт, като Касапина, полицейския прякор на бруталния убиец. Полицията заяви, че той ще бъде обвинен в предумишлено убийство.

Един анонимен източник от полицейския отдел съобщи, че архиепископ Рашмън, известен като „светеца от Лейквю Драйв“, е бил нарязан като парче месо в спалнята на жилището му в катедралата „Света Катерина“. Според лейтенант Абъл Стенър убийството е станало около 10 ч вечерта в понеделник. Стенър отказа повече коментар.

„За двайсет години в полицията никога не съм виждал подобно нещо — каза източникът на журналист от «Таймс». — Беше ужасно и отвратително…“

Остатъкът от статията беше посветен на биографията на жертвата. Тя хвърли вестника обратно на бюрото.

— Наистина ли е така предрешено, както казват? Искам да кажа, че ако е толкова лесно, няма никаква слава в това. Джек, може да изглеждам като тиранин, преди да свърши.

— Има доста пикантност в него, мила. А и това лудо момче твърди, че е невинно.

— Наистина ли?

— Да.

— Мислех, че го държите в ръцете си.

— Да, но той пак казва, че не го е направил.

— Какво е направено досега?