Първичен страх

— Стенър и неговият екип са на местопрестъплението от снощи. Питай него, той тъкмо си идва. После реши.

Венъбъл винаги се чувстваше неудобно, когато Стенър беше наоколо. Той беше голям полицай, но да работиш с него беше все едно да работиш с робот.

— Той ме кара да изтръпвам — каза тя. — Искам да кажа, че е любезен човек и така нататък — но ме кара да изтръпвам.

— Той е най-доброто ченге в града.

— Не ме интересува. Обичам хората, които имат поне малко кръв в жилите.

— Ето, че пристига.

Стенър със строго лице почука на вратата и влезе в стаята, носейки едно евтино куфарче от имитация на кожа. Той кимна на Янси и Венъбъл, нагласи очилата си с телени рамки и пристъпи директно към въпроса. Сложи куфарчето на ъгъла на бюрото на Янси и го отвори със щракане.

— Имам копия от първоначалния доклад и един следващ — по-подробен — който съм направил аз — започна той, като вадеше последователно всяка папка, за която говореше. — Първата чернова е от съдебномедицинските заключения, които са доста непълни, наистина трябва да изчакаме последните заключения, които ще са готови в петък, може би в понеделник… една скица на местопрестъплението и околностите… една снимка на обвиненото лице Аарон Стемплър — бял, от мъжки пол, двайсет и една годишен. Стемплър е бил близък на жертвата и е живял в Дома на Спасението точно допреди Коледа, след което наел квартира с една спалня, кухня и баня на Рийджън стрийт 2175. Едно шестнайсетгодишно момиче на име Линда Шрибър също напуснало Дома на Спасението по същото време и се настанило при него. Очевидно се е преместила при него преди две седмици. Все още не сме я открили, но не вярвам да е избягала, просто още не сме се свързали с нея… Имам предварителни разговори с някои от обитателите на Дома, които познават Стемплър, нищо значително тук, досега… Също отпечатъци от местопрестъплението и отпечатъци от пръстите на обвиняемия за сравнение, и от краката също. Имам също и видеозапис от два часа и половина с неговия разпит.

Най-накрая той извади един кафяв плик от куфарчето.

— Това са снимките. Подгответе се, не са много приятни. О, да, аутопсията ще започне след около час.

— Бил си много зает в последните — Венъбъл си погледна часовника — четиринайсет часа.

— Казаха ми, че това е от първостепенно значение.

— Ти какво мислиш?

— Мисля, че момчето го е направило. Той е уплашен, измисля си, но… един от нас скоро ще го пречупи. Въпрос на време. Имаме повече фактически доказателства, отколкото обикновено успяваме да съберем за един месец. Оръжието, отпечатъци от пръстите, отпечатъци от стъпките, пръстена на епископа…

— Пръстена на епископа?

— Той носеше пръстена на епископа.

— Мислите, че това е обир?

Стенър помисли върху това няколко секунди.

— Не.

— О?!

— Не по начина, по който го е направил. Не обичам да спекулирам…

— О, давай само сега. Спекулирай.

— Аз бих казал, че това е някакъв вид… религиозен мотив. Може би този Стемплър се е забъркал със сатанизма или някакъв вид култ. Чувства се нещо такова. Ще разберете, когато погледнете снимките. Между другото, още не сме пуснали в печата тази информация. Аз държа докладите, така че да не изтече нищо.

— Добра идея — каза Венъбъл и се обърна към Янси. — И така, какъв е проблемът, Джек. Звучи така, сякаш дори ти можеш да спечелиш това дело.

— Много мило — тихо се засмя Янси. — Искам шоу. Искам фойерверки. Искам да влезеш в съда и да засипеш съдебните заседатели с факти. Отнеси се към делото като към задача от първостепенно значение, както всъщност си е, а не като към предрешена работа. Когато това момче изгори, искам майка му — ако има такава — да бъде там и да аплодира екзекутора.

— Е, поздравявам те за това, което си свършил досега — каза Венъбъл на Стенър. — Но вече сме свикнали да очакваме това от теб, Абъл. Това е цената, която трябва да платиш за това, че си най-добрият. Всички очакват от теб невъзможното.

— Благодаря — каза той. — Ще продължа да го правя за вас.

— И скромен, също така — каза тя, след като той си тръгна.

Телефонът иззвъня и Янси го грабна.

— Да, тук е Джек… шегуваш се! Е, да ме вземат дяволите, може би все пак има справедливост на този свят… О, да, мисля, че Джени ще се захване със случая от страна на градската прокуратура.

Тя отчаяно поклати глава и стана.

— Благодаря, че се обади — каза Янси и затвори.

— Ти си дяволски сигурен в себе си — рязко каза тя. — Не съм сигурна, че искам да участвам в този цирк.

— Не те е страх, нали? — каза той играейки си с нейната суета. Стана, взе си стика за голф и пусна няколко топки на килима.

— Хайде, Джек, това е недостойно дори за теб. Както изглежда, ние може да спим и пак да го спечелим.

Той упражни няколко дълги удара, като изпрати топките в една кошче за боклук, което за тази цел лежеше на една страна в ъгъла.

— Може би ще е малко по-трудно — каза той.

— Защо такава промяна на чувствата?

— Защото току-що разбрах кой ще представлява това момче Стемплър в съда.

— Наистина? Изненадай ме.

— Вероятно ще те изненадам. — Той я погледна над стика си. — Мартин Вейл.

Тя беше поразена.

— Мартин Вейл? — като ехо повтори тя.