Първичен страх

— Защото това се е случило каза съдията. — С изключение на една малка подробност — че той е нарязал на парчета Негово Високопреосвещенство.

— Приехме, че е невинен, помните ли? — каза Вейл.

— Вече не — каза Гудмън.

— Има ли някакъв мотив тук? — понита Наоми.

— Засега не. Той казва, че са били приятели с епископа.

— Ако не го е направил и е бил там, тогава кой, по дяволите, го е направил? — попита съдията.

— Не иска да каже.

— Защо не, по дяволите?

— Казва, че го е страх от истинския убиец.

Томи поклати категорично глава.

— Неговата история все пак е глупава.

— Но това е неговата история — каза съдията, гледайки в тавана.

— Какво значи това? — попита Томи.

— Това значи, че ни е натрапена и или ще оборим, или ще намерим по-добра — отговори Вейл. — И това е мой проблем. Аз трябва да му вляза под кожата и да го накарам да ми се довери. Трябва да открия какво се е случило онази вечер. И после да сглобя всичко и да го накарам да проработи. И ни трябва още нещо.

— Психиатър?

— Правилно, съдия. Трябва ни психиатър — каза Вейл. — Не един от тези изтощени стари кранти от Дейзиленд, какъвто те ще използват за психическо освидетелстване.

— Какво ще стане, ако не направят психическо освидетелстване — попита Наоми.

— Ние ще го поискаме при насрочване на делото. И ще искаме той да бъде преместен в Дейзиленд, ще го държим там настрани от очите и вниманието на обществото за известно време. „Никакъв коментар“ за пресата до края и се надявам Венъбъл и компания да са прекалено заети, за да фабрикуват новини.

— Едва ли е вероятно — каза съдията, — въпреки че съм съгласен, че трябва да го държим извън полезрението известно време.

Вейл отново се разхождаше, като удряше с линийката по дланта си.

— Трябва ни някой млад. Истински проницателен. Някой с нов подход. Нови идеи. Трябва да ги ударим странично и да ги изкараме от равновесие. Те ще направят всичко, ще изровят и Фройд, за да докажат, че Стемплър е нормален.

— Ние ще казваме, че не е? — каза Наоми.

— Ние ще казваме, може би. Между нас? Най-добрият шанс, който имаме сега, е да твърдим, че не е нормален, и те го знаят, така че ще се опитат още отрано да го парират.

— Нека ти намеря психиатър — каза съдията. — Имам добри приятели в университета. Ще проверя, ще видя дали ще ми предложат някой добър, някой, който да открие вратичка, докато аз работя по правната част.

— Някой, който да докаже, че това момче е по-лудо от мексикански боб — каза Томи.

Съдията се усмихна.

— Разбира се, това също — каза той.

11.

Преди разсъмване времето стана по-топло и към девет часа сутринта заледените улици се бяха превърнали в кафява киша. Колите все още се движеха предпазливо, веригите им дрънчаха из улиците и се удряха в калниците. Това бяха познати зимни звуци. Вейл избягваше плискането на калната киша, като подскачаше между локвите по пътя от полицейския участък към съда.

Той влезе вътре с пакета, който беше взел от Първи район, като поглеждаше набързо вратите, докато намери една празна съдебна зала, която можеше да използва няколко минути. Познаваше тази стая добре, понеже беше пледирал около дузина пъти между дъбовата й ламперия. Отиде до масата на обвиняемия и нетърпеливо разтвори дебелия кафяв плик, който Стенър беше оставил за него.

Данните от аутопсията бяха достатъчно заплашителни, но снимките бяха направо убийствени. Той ги прегледа бавно, устата му все повече пресъхваше, докато ги изучаваше внимателно. Снимките бяха около две дузини. Както всички графични полицейски изследвания на престъпления, на тях им липсваше изкуството и композицията; те изобразяваха мъртвешкия и кръвожаден характер на престъплението и глупавото унижение, на което беше изложено човешкото тяло. Порнографски в подробностите и неприлични по съдържание, те бяха с каталожни номера и събрани на групи; констатираха отдалеч противната обстановка или смразяваха отблизо в съвсем подробни изображения. Вейл си представяше съдебните заседатели как гледат с отворена уста и ужас всяка снимка.

Когато свърши, той ги сложи обратно в кафявия плик и прелисти преписа на един от двата разпита, направени от Стенър и Търнър. Той беше продължил от 11:41 ч вечерта до 01:26 ч сутринта след престъплението. Вторият, между 06:04 ч и 07:12 ч следващата сутрин, все още не беше преписан, но имаше две видеокасети с разпита. Имаше също предварителни отпечатъци и съдебномедицински доклади с щампа „Предварителни доклади, следва още“. Като цяло това беше внушителен куп за такъв кратък период от време. Преписът подсказваше, че Аарон Стемплър беше повторил на двамата детективи историята, която беше разказал и на Вейл, около два пъти за общо два часа и петдесет и три минути. Сега всички в офиса на областния прокурор вероятно се смееха на разказа.