Първичен страх

Съдията седеше върху един от дебелите столове в задната част на салона за конни състезания на Уол Ай Макгинти с кръстосани крака, с легендарната черна книга в скута и въртеше между пръстите си писалката „Монт Бланк“. Той наблюдаваше електронното тото табло, като пресмяташе следващия си ход.

— Виж това старо копеле — каза Макгинти, който беше загубил хранопровода си от рак и сега приказваше с говорен апарат, през който звучеше така, сякаш си правеше гаргара. — Той и тази проклета книга. Може да ни направи всички богати само за една седмица.

— Да и ще ни изяде бизнеса — отговори Лари Куция, който се отнасяше безразсъдно с пушките и се беше застрелял в крака при лов на сърни в Пенсилвания.

— Само някой да се опита да грабне книгата и да побегне с нея, ще го застрелям на място — каза Уол Ай.

Книгата!

Съдията Джек Спелдинг с наближаване на преклонната възраст беше преживял две опустошителни трагедии. Неговата обичана Джени, една вежлива и скромна лейди от Юга, която обожаваше коравата му натура и за която той беше женен от трийсет и седем години, беше жестоко ранена при катастрофа с кола и беше прекарала в безсъзнание почти месец, преди да умре. Втората трагедия беше негово дело. Въпреки че не беше голям пияч, съдията се беше отдал на една доживотна, но дотогава все още контролирана пагубна страст да залага на понита. По време на един необуздан гуляй след смъртта на Джени той задлъжня за един месец с трийсет хиляди долара на букмейкърите, които уреждаха залаганията. Неговата репутация и мястото му на съдебната скамейка бяха застрашени и кариерата му висеше между пръстите на букмейкърите.

Спелдинг беше спасен от предаността на адвокатите, прокурорите, полицаите, журналистите, правните чиновници, библиотекарите и политиците, понеже всички уважаваха неговата справедливост и мъдрост на съдийската скамейка и разбираха неговата лудост. На една закрита благотворителна вечеря те дадоха на съдията един плик с необходимите пари в брой — и после, след като си уреди дълговете, неговите приятели от отряда за борба с пороците разориха всички букмейкъри, които се бяха възползвали от мрачните часове на почитания юрист.

Съдията рязко се беше отказал от порока си и след тази вечер никога повече не заложи дори цент на конете. Вместо това той правеше въображаеми залагания всеки ден, като водеше усъвършенстван дневник на всяко състезание — писта, жокей и кон в състезанието. Без въздействието на облога той стана пророк на пистите — един човек, който комбинираше мъдростта, интуицията и едно смайващо познание на статистиката от поредицата десетгодишни наблюдения. Спелдинг усърдно записваше цялата информация в един дебел кожен дневник, една книга от която така се страхуваха тези, които уреждаха залаганията, че веднъж се бяха събрали заедно и му предложиха шестцифрена сума да я изгори. Разбира се, той отказа, но ги увери, че никога няма да подскаже или сподели знанията си за играта с някого другиго. За десет години съдията беше спечелил едно въображаемо богатство от над милион долара — всичко това на книга.

Той имаше три радости в живота си. Първата беше сутрешните му семинари при Пеперудата, където предизвикваше умовете и сърцата на младите адвокати. Втората беше следобедите му при Уол Ай Макгинти, където практикуваше хобито си между особените специфични елементи на обществото: говореше с езика на бизнеса, радваше се на виталността на залаганията, веселието от напрежението и ликуването от победата. Винаги седеше в задната част на луксозния апартамент на Макгинти под един гараж на Уайлдкет стрийт, където имаше луксозен търговски център за играчите на конни състезания, който изглеждаше като търговски борсов офис. Едно неоново табло с бягащи букви държеше играчите в течение на променящите се съотношения, стартове и друга информация, която за повечето хора беше като чужд език. Един бар в ъгъла осигуряваше безплатни напитки за тези, които са уцелили. Меки възглавници върху креслата предлагаха комфорт на хората, които наблюдаваха и слушаха, докато понитата си вършеха работата.

Третата му радост беше да си премерва интелекта с Марти Вейл, понеже това беше повече от предизвикателство; това беше проверка на неговите четирийсет и пет години стаж от двете страни на съдийската скамейка. Неговите спорове и сътрудничество с Вейл му осигуряваха една еуфория, несравнима с другите занимания. Обаждането на Наоми обещаваше вълнуващ ден.

Но всяко нещо по реда си. Той беше заложил петдесет въображаеми долара на дъската за една тригодишна кобила на име „Самозалъгалка“, която тичаше на финалния разгар в Санта Анита и която се оказа по-добра от името си. С малки изгледи за успех тя финишира втора, изкара 8,80 долара за заведението и обезпечи съдията с 3,436 долара за деня, които той усърдно вписа в дневника си, преди да слезе долу при чакащото го такси.

Вейл извади един-единствен сребърен долар от джоба си и го завъртя като пумпал на бюрото си. Съдията веднага прие предизвикателството.