Първичен страх

„Това е пътят, по който е дошъл. През кухненската врата, надолу по задните стъпала. После патрулната кола го уплашила и той побягнал отново вътре. Тръгнал надолу по този коридор и се скрил в една от тези изповедални.

Защо? Ако не го е направил, защо е взел ножа и е побягнал с него?

И къде е отишъл истинският убиец?“

— Той е бил в първата, там от другата страна — каза един глас зад него и той се обърна, за да застане лице в лице със сестра Мери Алис.

— Тази ли? — попита той, като посочи през църквата.

— Да — отговори тя.

— Странно място за криене.

— Съвсем не. Тя е като килер. Децата обичат да се крият в килери.

— Децата? Аарон трудно може да се нарече дете.

— Мъж-дете — каза тя. — Срещнахте ли го вече?

— Да.

— Хубаво момче, нали?

— Да, така бих казал. На деветнайсет години е. В този щат те смятат за мъж, когато навършиш шестнайсет.

— Което означава?

— Което значи, че може да те изпратят на електрическия стол.

— Можете ли да го спасите, мистър Вейл?

— Значи така, вие знаете защо съм тук?

— Разбира се. Ние също четем вестници и гледаме телевизия.

— Аз ще представлявам Аарон.

— Така и предположих.

— Колко добре го познавате?

— Колкото всички други, предполагам — каза тя сърдечно. — Ние всички го познаваме.

— Какъв е той?

— Много усърден работник. Внимателен. Отзивчив. Много сладко момче.

— Имаше ли той някаква причина да убие епископ Рашмън?

— Съществува ли причина да убиеш човек, мистър Вейл?

10.

Вейл рязко влезе в къщата, сякаш вятърът го навя през вратата. Нахлу в офиса си, без дори да се съблече.

— Позвъни в Уол Ай Макгинти и кажи на съдията, че ми трябва. Ако ти каже, че следи някакво конно надбягване някъде в Калифорния, кажи му че работата е спешна. Кажи му, че го искам тук веднага! После позвъни на Чекър и изпрати едно такси до града да го вземе. И ми трябва телефонният номер на Томи Гудмън, никога не мога да го запомня…

— Той е 555–4411. Много е лесен. Какво, по дяволите, става?

Докато набираше, той обясни:

— Този Хайнрих Химлер от Правителствения съд ни намери слабото място.

— Шоут?

— Кой друг?

— Какво стана?

— Той ни хвърли в скута бомбата на десетилетието с едно безплатно дело.

— Но ти вече имаш безплатно дело. Името му е Лерой…

— Ще представляваме Аарон Стемплър.

Ченето й увисна с два инча.

— О, Боже мой — каза тя.

— Това е положението, меко казано. Имаме шейсет дни да подготвим делото и току-що се срещнах с обвиняемия за първи път. Здравей, Томи… по дяволите, знам, че си там, вземи слушалката, аз съм… сири тази отговаряща машина, важно е.

— Спокойствието ми също — каза Гудмън, като взе слушалката. Той имаше твърдия носов говор на бивш боксьор.

— Какво нравиш?

— Това е краят на семестъра ми. Имам изпити след два дни.

— Трябваш ми тук веднага.

— Довиждане — каза той и затвори.

— По дяволите — изрева Вейл и набра отново. Наоми подаде глава през вратата. — Съдията каза, че ще следи конните състезания в Санта Анита още десетина минути и после ще дойде.

— Господи, аз… здравей, Томи, пак съм аз. Сега изслушай ме, имам нещо много, много горещо в ръцете си. Ще ми трябваш за шейсет дни. Ще ти платя двайсет хилядарки, по десет на месец.

Гудмън взе слушалката.

— Двайсет хилядарки за два месеца!

— Това е достатъчно да завършиш правния университет и да започнеш практика, ако не искаш да дойдеш да работиш при мен. Но ми трябваш, тялом и духом, ден и нощ през следващите два месеца. Ще трябва да изпуснеш следващия семестър. Ако имаш проблеми, ще позвъня на декана Марковиц…

— Не е проблем, просто мразя да губя семестри, особено накрая. Имам този устен след два дни, за проклетите закононарушения.

— Закононарушения, глупости — каза Вейл. — Ти ще бъдеш съдебен адвокат, а не съветник по недвижимо имущество. Както и да е, съдията ще те подготви за изпита утре цял ден. Таксито ще бъде там след десет минути. — Този път Вейл затвори. Той извика на Наоми: — Намери ли вече такси?

— Говоря с Макси. Никой друг не иска да дойде. Той още размисля.

Вейл натисна бутона и грабна слушалката.

— Макс?

— Хей, мистър Вейл. Виж, човече, видял ли …

— Макс, не искам никакви глупости. Качи се в проклетото си такси, иди до Уол Ай и вземи съдията, после завърти до Сатън и вземи Томи. Иди до Айк и вземи достатъчно деликатеси за десет или дванайсет сандвича, нещо за пиене и се върни тук бързо.

— Дори не може вериги да използва човек в това гадно време.

— Сто долара, Макс.

— Кого казахте да взема първо?

Томи Гудмън беше готов да тръгне и чакаше таксито, което щеше да пристигне след пет минути. Винаги ставаше така, когато Марти се обаждаше. Интересно как Вейл можеше да вдигне адреналина в кръвта на Гудмън след две минути телефонен разговор. Гудмън гледаше телефонния секретар, слушаше как Вейл беснееше и се пенявеше и се опитваше да не му обръща внимание, но накрая не можеше да устои на този хипнотизиращ глас, на вълнението от обещанието за съмнителни пари и така той накрая се предаваше, знаейки, че големият мошеник от съда ще го отклони от всякакви занимания с простото обаяние, с което змията хипнотизира врабчето, за да падне между челюстите й.