Първичен страх

— В такъв случай, Ваша светлост, ние протестираме.

— За какво?

— За датата на процеса.

— На какво основание, сър? — избухна Шоут.

— На основание, Ваша светлост, че към мистър Стемплър не е предявено обвинение за престъпление, така че не можете да определите дата, на която да бъде съден.

В прескабината Конърмън отметна глава назад и се засмя.

— Чудесно — каза той.

Шоут се загледа във Вейл. Венъбъл стана, за да се противопостави на възражението, но осъзна, че Вейл беше прав. Съдията трудно можеше да насрочи някой да бъде съден, след като официално не е обвинен в нищо.

— Защо просто не го освободим — изсъска тя на Вейл. — Може би следващия път ще се докопа до някой кардинал или до папата?

— А защо не някой прокурор? Наистина ще направи голяма услуга на обществото — отвърна Вейл с усмивка.

Шоут загуби. Той сложи юмрука си на края на гъвкавата линийка, повдигна другия край и я остави да плесне силно по масата. И Вейл, и Венъбъл се стреснаха от острия гръм, който прозвуча като пистолетен изстрел. Съдията стана и се наведе напред към двамата адвокати.

— Това е предостатъчно, и за двамата се отнася! — извика Шоут. — Ако имате нещо да кажете, ще се обръщате към съда, това ясно ли е? Този процес — ако изобщо започне — няма да се превърне в бой между куче и котка. — Той поклати сърдито глава. — Аз изпращам мистър Стемплър на служителите в щатската болница за пълно психическо изследване. Аз също така нареждам на канцеларията на областния прокурор експедитивно да поискат официално обвинителен акт от съдебните заседатели по тези обвинения. Всякаква информация, събрана от мистър Стемплър, преди мистър Вейл да бъде ангажиран като негов адвокат, няма да се признае от съдебните заседатели и съда. Още въпроси? Добре! Пристав, обяви следващото дело.

Конърмън се облегна назад върху седалката си, раз-кърши ръце и поклати глава:

— Това копеле отново го направи!

— Какво е направил? — каза Е. Дж. Одъм.

— Е, точно сега щатът дори няма права върху Стемплър, а само щатската болница. Разпитите не се признават, вероятно това ще стане и със снимките; Стемплър не е обвинен в нищо и Шоут дори не може да определи дата за процеса, докато Стемплър не бъде изследван, което ще отнеме няколко седмици.

— Е, и? — каза Одъм и вдигна рамене. — Вейл ще си получи деветдесетте дни. Голяма работа.

— Помисли върху това, Е. Дж. Да предположим, че психиатрите в Дейзиленд постановят, че Стемплър не е способен да застане пред съда? Той ще свърши в някоя лудница. Това ще спаси Стемплър от електрическия стол — точно това, което Вейл иска.

— Какво ще стане сега? — Аарон попита Вейл, докато пресата се придвижваше напред.

— Ще си излезем оттук — каза Вейл, като кимна към съдебния изпълнител, който ескортира Стемплър от залата. Вейл кимна към Гудмън, който седеше зад него на първия ред в залата. Двамата последваха Стемплър и съдебния изпълнител в стаята за арестанти.

— Аарон, това е Том Гудмън, моят следовател. Той работи върху твоето дело заедно с мен.

— Да, сър — каза момчето и подаде ръка.

— Ти разбра, че ще те преместят в Дейзиленд.

— Да, сър.

— Чувал ли си за Дейзиленд?

— Това е лудница.

— Е, те са по-великодушни, Аарон. Те го наричат Щатски институт за душевно здраве. Работата е в това, че там ще се чувстваш удобно. И ще бъдеш третиран повече като пациент, отколкото като затворник.

— Е, предполагам, че това е окей.

— Доверявай ми се — каза Вейл. — Това е част от плана.

— Плана?

— Не се безпокой за това. Аз ще разбера кога ще те преместят. Ще си поговорим повече, преди да заминеш. Имаме си собствен психиатър, който ще пристигне. Името му е доктор Ерингтън. Той ще те изследва също както и щатските доктори.

— И вие ли ще идвате там?

— Можеш да се обзаложиш — каза Вейл и смигна окуражително. — Преди да си тръгнем, Том има един-два въпроса към теб. — Вейл вдигна ръка с обицата.

— Аарон, виждал ли си преди такава обица? — попита Гудмън.

Аарон я погледна около минута и после поклати глава.

— Не познаваш никого, който да носи подобна обица?

— Не, сър. Откъде я взехте?

— Извадих я от ухото на някого в твоята стоянка.

— В моята квартира?

— Точно така. Той скочи върху мен, когато оглеждах мястото. Защо ще ме напада някой там? Имаш ли нещо ценно скрито в стоянката?

Аарон вдигна рамене.

— Имам едно радио и няколко книги.

— Взех книгите. Но преди да отида там, мястото е било ограбено. Не са останали много неща.

— Нямах много неща поначало — каза Аарон с тъжна усмивка.

— Е, ще ти запазим книгите — каза Вейл.

— Няма защо. Чел съм ги. Но просто е хубаво да си имам книги наоколо.

— Сигурен съм, че в Дейзиленд имат библиотека — каза Вейл. — Да се надяваме, че ще си имаш и лично време.

Момчето невинно се усмихна.

— Радвам се да чуя това, сър.

Два дни по-късно Аарон Стемплър беше обвинен от журито в предумишлено убийство.