Първичен страх

— Така ли виждаш клиентите си, като човешки жертвоприношения?

— Моли, аз познавам закона много добре. В това съм много добър, но съм и дяволски прагматичен.

— И агресивен…

— Напълно.

— Предан…

— Наричам го съсредоточен.

— Циничен…

— Това е много съществено. Не вярвай на никого, не вярвай на нищо. Не вярвай на това, което виждаш, което чуваш, което четеш. И, за Бога, не се доверявай на нито един човек.

— Всичко това звучи… не знам, така…

— Вулгарно е добра дума — прекъсна я Вейл. Гласът му беше почти небрежен. — Законът е вулгарен. Убийството е вулгарно. Грабежът, изнасилването, нападението, незаконното присвояване, разводът, всичко това е вулгарна работа. Трябва да свикнеш. Не се опитвай да правиш наука от това. Не търси етика, просто бъди благодарен, ако я откриеш. Не търси справедливост, просто се моли да ти дадат малко. — Той наля една глътка бърбън в кафето си. — Това, което правиш, е да се бориш за един човешки живот, когато половината от журито си кимат, а съдията мечтае да му пийне в края на деня, и единственият човек, който те слуша, е твоят клиент. Това е мръсна борба. Не я издигай в нещо благородно. Остави това на писателите.

— Предполагам, че има доста неща да науча — каза тя.

— Ти се тревожи за Аарон — каза той с окуражителна усмивка. — Остави аз да се тревожа за съдията и журито. В очите на съда престъпленията се делят на две категории: malum in se и malum prohibitum. Най-сериозните са malum in se, което означава „погрешни сами по себе си“. Вътрешно лоши. Убийството. Изнасилването. Осакатяването. Malum prohibitum е всичко друго — от кражба до незаконно присвояване. — Той се разходи пред таблото със снимките. — Това, което имаме тук, докторе, е malum in se в крайна степен. — Вейл посочи снимките. — Щатът ще иска наказанието да съответства на престъплението.

— Електрическия стол — каза тя.

Вейл кимна.

— Никакви затворници, както казват. Освен ако докажем, че е невинен или луд.

— Има ли вероятност да е невинен?

— Така казва той.

— Той казва, че не е убил епископа?

— Защо не го оставим сам да ти го каже — и Вейл сложи касетката. — Това е късо интервю. Те се готвеха да го преместят в Дейзиленд. Между другото аз записвам всеки разговор и искам и ти да правиш същото. Ще се изненадаш колко неща може да се научат при гледането на касетките.

— Имам малко опит с видеокасети — каза тя.

— Това е добре. Записът е от градския затвор днес около обяд. Не е много, но поне ще се запознаеш с пациента си.

Той натисна копчето за възпроизвеждане. Появи се Аарон от кръста нагоре, седнал на подвижното легло в затворническата килия. Беше наведен напред с лакти върху коленете. Вейл го нямаше в кадъра, само гласът му се чуваше.

ВЕЙЛ: Кажи пълното си име, Аарон.

СТЕМПЛЪР: Аарон Лук Стемплър.

ВЕЙЛ: Откъде си?

СТЕМПЛЪР: Криксайд, Кентъки.

ВЕЙЛ: Откога си в града?

СТЕМПЛЪР: От две години. Дойдох тук през март 1981 г.

ВЕЙЛ: Къде си учил?

СТЕМПЛЪР: В училището в Криксайд. После отидох в гимназията в Лордсвил, на около двайсет мили от Криксайд.

ВЕЙЛ: Живи ли са родителите ти?

СТЕМПЛЪР: Не, сър. Баща ми умря от рак на белите дробове преди четири години. Мама почина миналата година. Брат ми Самуел умря при катастрофа.

ВЕЙЛ: Някакви близки роднини?

СТЕМПЛЪР: Не, сър.

ВЕЙЛ: Завърши ли гимназията?

СТЕМПЛЪР: Да, сър.

ВЕЙЛ: Какви бележки имаше?

СТЕМПЛЪР (гордо): Аз бях отличник, освен по математика. Никога не ми е харесвала математиката, но преминах добре.

ВЕЙЛ: Кога за първи път срещна епископ Рашмън?

СТЕМПЛЪР: Когато дойдох в града. Срещнах един човек на име Били Джордан и той ме заведе в Дома на Спасението. Там срещнах епископ Рашмън.

ВЕЙЛ: А бяхте ли приятели? Искам да кажа, епископ Рашмън беше ли добър с теб?

СТЕМПЛЪР: Да, сър. Той ме прие в Дома, остави ме да работя в църквата и да спечеля малко пари. Също така ми помогна да започна задочни курсове в колеж. ВЕЙЛ: Задочни курсове?

СТЕМПЛЪР: Да, сър, учех по пощата.

ВЕЙЛ: Какво учеше?

СТЕМПЛЪР: Знаете, начални курсове.

ВЕЙЛ: Като подготвителни курсове. Английски и такива неща?

СТЕМПЛЪР (кима).

ВЕЙЛ: Кога започна тези курсове?

СТЕМПЛЪР: Миналата есен. Епископът каза, че ще бъде загуба за мен, ако не продължа образованието си.

ВЕЙЛ: Харесва ли ти училището?

СТЕМПЛЪР: Да, сър. Ученето е любимото ми занимание. Разбира се, акцентът ми винаги разсмива хората.

ВЕЙЛ: Затова ли учеше задочно?

СТЕМПЛЪР: Не, сър… по-евтино е. И винаги ми се налага да работя по нещо. Така че не можех да уча редовно.

ВЕЙЛ: Какво работеше?

СТЕМПЛЪР: Точно това работя сега в библиотеката, чистя и така нататък.

ВЕЙЛ: Аарон, ти и епископ Рашмън имахте ли някакви разпри, лични или други?

СТЕМПЛЪР: Не, сър. Той искаше да се приобщя към църквата и аз учех за това. Гледах видеокасетки на службите и момчетата от олтара, такива неща.

ВЕЙЛ: Не си ли малко стар за момче за олтара?

СТЕМПЛЪР: Това беше добър начин да уча. За църквата, искам да кажа.

ВЕЙЛ: Обсъждал ли си това с епископа?

СТЕМПЛЪР: Да, сър. И четях книги. Епископът ми позволяваше да взимам книги от библиотеката му, когато пожелая.

ВЕЙЛ: Какви книги?

СТЕМПЛЪР: Всякакви. Каквито си поисках. Четях всичко.